Читать «Трите карти» онлайн - страница 208

Не, лицата бяха две.

„Господи, виждам ги двете едновременно…“ — помисли си той.

— Не-е-е! — изкрещя Морт и в последната частица от секундата преди мотрисата да разполови тялото му, Роланд се хвърли към вратата и премина през нея. Джак Морт загина сам.

Кутиите с патрони и шишенцето с таблетки се появиха до проснатото тяло на Стрелеца. Ръцете му машинално посегнаха към тях, сетне се отдръпнаха. С огромно усилие на волята той се изправи и едва сега усети, че отново се е преселил в тялото си, треперещо от треската; дочу виковете на Еди Дийн, писъците на Одета… и на друга жена! Вдигна поглед и се убеди, че слухът не го е излъгал: видя две жени. И двете бяха с отрязани крака, тъмнокожи и надарени с изключителна красота. Ала едната беше зла и хубостта и само подчертаваше вътрешната и грозота.

Роланд се взираше в тези двойнички, които всъщност бяха отрицателният и положителният образ на една и съща жена. Не можеше да откъсне поглед от тях, като че беше хипнотизиран.

В този миг Еди отново изкрещя. Стрелецът забеляза как от водата изскочиха омарите и забързано запълзяха към завързания, безпомощен младеж. Слънцето залезе, мракът се спусна над този странен свят.

14

През отворената врата Дета видя себе си, видя се през своите очи и през очите на Стрелеца; внезапно се почувства невероятно объркана, не знаеше какво се случва с нея. Беше тук. Беше там, в очите на Стрелеца. Чуваше грохота на приближаващата се мотриса.

— Одета! — изкрещя и внезапно разбра коя всъщност беше и кога се бе случило нещастието.

— Дета! — изкрещя и внезапно разбра коя всъщност беше и кой беше причинил нещастието. За секунда изпита чувството, че я обръщаха наопаки, сетне усещането стана още по-мъчително. Тялото и се разкъсваше на две.

15

Роланд слезе по наклонения бряг към мястото, където лежеше Еди. Движеше се като човек, на когото бяха изтръгнали костите. Един омар посегна с клещите си към лицето на младежа, който изкрещя. Роланд ритна чудовището. Наведе се сковано, хвана ръцете на Еди и го повлече назад. Ала вече бе прекалено късно… той беше изтощен до смърт… омарите щяха да довършат не само младежа, но и него…

Еди отново закрещя, когато отвратителното създание издаде странните звуци, напомнящи лаконични въпроси, и откъсна парче от панталона и от крака му. Младият човек понечи да извика, но от гърдите му се изтръгна само глухо хриптене — задушаваше се в примките, измайсторени от Дета.

Отвратителните твари ги обкръжиха от всички страни… стесняваха окръжността и нетърпеливо щракаха с клещите си. Стрелецът събра последните си сили, дръпна Еди… и политна назад. Чу как гадините се приближават към него и го заплашват с клещите си. „Може би смъртта няма да е толкова страшна“ — помисли си той. Беше поставил на карта всичко и го беше изгубил.

Револверите му изгърмяха и той изпита неописуемо омайване.

16

Двете жени лежаха с лице една към друга и се повдигаха като змии, които се готвят да захапят жертвата си; пръстите с еднакви отпечатъци се впиваха в шиите с еднакви контури.