Читать «Трите карти» онлайн - страница 206

„Горя! — изкрещя Морт. — Изгаси огъня! Изгаси го! Изгаси…“

Стрелецът лежеше неподвижно и слушаше как песъчинките скърцат под подметките на полицаите. Не обръщаше внимание на воплите на Морт, нито на нажежения метал, който изгаряше плътта му.

Усети, че го подритнаха, и се претърколи по гръб. Очите на Джак бяха отворени, лицевите му мускули бяха отпуснати. Като го гледаше, никой не би заподозрял, че човекът, скрит в безжизненото тяло, надава неистови писъци.

— Господи! — прошепна някой. — Нима си го застрелял с куршум дум-дум, момче?

Димът излизаше на тънка струйка от дупката, в сакото на Морт. Разнесе се миризмата на обгорена плът.

Анди Стонтън, който до този момент беше действал безупречно, допусна грешка, заради която Корт би му ударил шамар и би го изгонил, въпреки досегашните му блестящи постижения, заявявайки, че една-единствена грешка обикновено води до трагични последствия. Стонтън беше застрелял непознатия — нито един полицай не знае способен ли е да убие човешко същество, докато попадне в ситуация, когато това е неизбежно, но мисълта, че куршумът някак си е подпалил престъпника, го изпълни с необясним ужас. Машинално го ритна в корема, преди полицаят да забележи проблясъка в очите на човека, когото смяташе за мъртъв.

Стонтън безпомощно размаха ръце и политна към партньора си. Пистолетът изхвръкна от ръката му. Уивър посегна към своето оръжие, но в мига, когато успя да се освободи от колегата си, дочу изстрел и пистолетът му изчезна като по магия. Ръката му изтръпна, сякаш някой я беше ударил с ковашки чук.

Човекът със синия костюм се изправи, за миг се втренчи в двамата полицаи и заяви:

— Бива си ви. По-добре сте от онези двамата. Послушайте съвета ми — не се опитвайте да ме преследвате. Историята почти приключи. Не ми се иска да ви убия.

Сетне рязко се извърна и хукна към ескалатора, водещ към станцията на метрото.

12

Подвижните стълби бяха претъпкани с хора, които бяха дочули виковете и изстрелите и бързаха да се върнат на улицата, тласкани от болезненото любопитство, присъщо на всички нюйоркчани, от желанието да разберат колко души са били убити, много ли кръв е заляла мръсния асфалт. Макар да се притискаха един към друг, любопитните някак си успяха да отстъпят от човека със синия костюм, който се втурна надолу. Страхът и изумлението им бяха оправдани — непознатият държеше пистолет, още един беше затъкнат на колана му.

Но най-ужасяващото бе, че беше обгърнат от дим, сякаш дрехите му горяха.

13

Роланд не обръщаше внимание на усилващите се викове на Морт, когато ризата, фланелката и сакото му пламнаха, а отломките от запалката започнаха да се разтопяват и нагорещеният метал потече към корема му, причинявайки му нетърпима болка.