Читать «Вълците от Кала» онлайн - страница 5

Ралото бе прикрепено за раменете и с кожени ремъци. Тян стискаше железните ръкохватки на сечивото и направляваше сестра си с юздите. Пъхтеше и енергично дърпаше и разклащаше ралото, когато то се забиеше твърде дълбоко или запреше в някой камък. Беше краят на Пълноземие, но на Крива нива бе горещо като посред лято. Дрехите на Тия бяха подгизнали от пот и прилепнали към едрите и бедра. Всеки път, когато Тян тръскаше глава, за да отметне косата от очите си, се разхвърчаваха капчици пот.

— Пррр, кучко! Ще строшиш ралото. Сляпа ли си?

Не, не беше нито сляпа, нито няма, просто тъпоумна. Тя свърна рязко встрани. Тян политна напред; едва не си строши врата и си удари крака в друг камък — поредния, който Тия не беше видяла, а ралото като по чудо бе пропуснало. Когато почувства топлата струйка кръв по глезена си, той се запита (не за пръв път) каква лудост бе карала Джафърдсови винаги да се връщат тук. Дълбоко в себе си подозираше, че мадригалът не ще вирее по-успешно от порина, макар че дяволската трева щеше да намери добра почва — да, ако поиска, можеше да засади всичките осемдесет декара с този гнусен плевел. Трудното беше да не му позволява да расте, основна задача за всички жители на Нова земя. Буренът…

Ралото се наклони надясно, сетне рязко дръпна напред и едва не извади ръцете му от раменните стави.

— Прр! Спокойно, момиче! Ще ми откъснеш ръцете!

Тия вдигна широкото си, потно, безизразно лице към осеяното с ниски облаци небе и се разкикоти. Исусе, дори смехът и звучеше като магарешки рев. Ала все пак си оставаше смях, човешки смях. За кой ли път Тян се почуди, дали този звук не означава нещо. Дали тя разбираше думите му, или просто реагираше на тона му? Дали някои тьпоумни все пак…

— Добър ден, сай — прозвуча висок, почти безизразен глас зад гърба му. — Тян се стресна и изкрещя, но това не направи впечатление на новодошлия. — Благословени и дълги дни — добави той. — Тук съм след дълго скитане, изцяло на твоите услуги.

Тян се обърна, за да погледне новодошлия, в този момент сестра му направи голяма крачка напред и едва не го повали. Юздите се изтръгнаха от ръцете му, изплющяха и се увиха около гърлото му. Без да подозира какво е причинила, Тия се втурна напред. Ремъците стегнаха гърлото на Тян. Той захриптя и отчаяно задърпа юздите. Анди го наблюдаваше безучастно, както обикновено се хилеше глуповато.

Тия направи още една крачка, Тян загуби равновесие. Стовари се на земята и удари хълбока си на един камък, но поне освободи гърлото си и успя да си поеме въздух. Ала само за миг. Проклета нива! Винаги бе носила нещастие! И вечно щеше да носи! Стисна здраво юздите, преди отново да се затегнат около гърлото му, и изкрещя:

— Стооой, кучко! Не мърдай, иначе ще ти увия големите и безполезни цици около врата!

Тя покорно спря и погледна любопитно назад. Устните и се разтегнаха в широка усмивка. Вдигна мускулестата си ръка и посочи:

— Анди! Анди дошъл!