Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 72

— Трябва да се срещнем с него в Лондон — казва майка ми. — Уредил ни е тържествено посрещане, като за кралски особи. Ще хвърлят зелени клонки и цветя пред теб, поети ще пеят хвалебствия за теб, баща ти ще се погрижи кралят да те посрещне на стъпалата на двореца Уестминстър. Ще има шествия и живи картини в чест на пристигането ти, от фонтаните ще тече вино. Не се тревожи, той е планирал всичко за теб. Това е най-високият връх, към който го тласкаше амбицията му. Той спечели това, което искаше от години. Спечели за себе си онова, за което се бореше — и го даде първо на други. Когато имаш син, това ще означава, че баща ти ще е поставил момче от рода Уорик — един Невил — на престола на Англия. Той наистина е кралесъздател, а ти ще бъдеш майка на крал.

— Синът ми, внукът на баща ми, ще бъде крал на Англия — повтарям. Все още не мога да го повярвам.

— Гай Уорик — майка ми назовава великия основател на нашия род. — Ще го наречеш Гай Ричард Уорик и той ще бъде Гай, принц на Уорик и Ланкастър.

Острото изсвирване на боцмана ни предупреждава, че трябва да потегляме. Майка ми кимва на дамите от свитата си.

— Качвайте се на борда — казва тя. — Ще пътуваме с този кораб — тя се обръща към мен. — Ти ще плаваш с кралицата.

— Няма ли да дойдете с мен? — Веднага ме обзема страх. — Нима няма да дойдете с мен, почитаема майко?

Майка ми се разсмива.

— Бих предположила, че няма да ти е трудно да прекосиш Тясното море с нея — казва тя. — Тя прекарва цялото си време, учейки те как да бъдеш кралица. Ти прекарваш цялото си време, слушайки наставленията й. Едва ли ще липсвам на двете ви.

— Аз… — не мога да кажа на майка си, че без нея и без Изабел се чувствам напълно изоставена. Да бъда принцеса на Уелс не е обезщетение, да бъда наставлявана от безумно амбициозна жена не е заместител на това да бъда под грижите на майка си. Аз съм само на четиринайсет години, страхувам се от бушуващото море, страхувам се и от съпруга си, и от жестоката му майка. — Нима няма да пътувате с мен, почитаема майко?

— Хайде, тръгвай — казва рязко майка ми, — върви при кралицата и седни в краката й като нейно галено кученце, както правиш винаги.

Тя се качва по дървеното мостче на своя кораб, и не поглежда назад към мен, сякаш вече почти ме е забравила. Бърза да се присъедини към съпруга си, няма търпение да се върне в лондонския ни дом; иска да го види там, където е роден да бъде, отдясно на английския престол. Оглеждам се за новия си съпруг, който върви под ръка с майка си, и двамата се смеят заедно. Той ми махва с ръка да се качвам на борда на нашия кораб и аз се хващам за въжето и се качвам по дървеното мостче, чувствайки как обувките ми се хлъзгат по влажните дървени дъски. Корабът е малък и зле подготвен за плаване; не е някой от големите флагмански кораби на баща ми. Предоставен е от крал Луи на неговата сродница Маргарет, но това е кораб за превоз на войници и коне, а не за наше удобство. Дамите на кралицата и аз отиваме в голямата каюта и сядаме неловко на столчета в тясното пространство, оставяйки най-хубавия стол свободен за кралицата. Седим мълчаливо. Мога да доловя мириса на собствения си страх, който се излъчва от скъпата ми рокля.