Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 71
Филипа Грегъри
17
— Потегляме утре призори — казва кралицата, докато минава покрай майка ми и мен, застанали на кея, както обикновено, както правим всеки ден, загледани към морето. Това е единственото, което всички ние правим през последните две седмици — гледаме към хоризонта и чакаме вятърът да отслабне и морето да утихне. — Смятат, че вятърът ще утихне през нощта. Дори да не утихне, трябва да отплаваме утре. Не можем да отлагаме.
Чакам съпругът ми да каже на майка си, че не можем да рискуваме да излезем в открито море в буря, но той има нейния суров поглед и стиснати устни. Сякаш би предпочел да се удави, отколкото да остане още тук.
— И тогава ще го чакаме, когато слезе на суша — казва той. — Когато мнимият крал Едуард слезе от кораба си, ще го посечем, и той ще рухне по лице в крайречния чакъл. Ще видим главата му, забита на копие на Лондонския мост.
— Не можем да плаваме срещу вятъра — осмелявам се да спомена.
Погледът му е напълно безизразен.
— Ще го направим.
На сутринта вятърът е поутихнал, но вълните все още са увенчани с бели гребени, а отвъд пясъчната ивица пред пристанището се вижда, че морето е сиво и разбунено, сякаш готово за буря. Изпитвам мрачно предчувствие, но не мога да кажа това на никого, а и без друго никой не го е грижа как се чувствам.
— Кога ще видим татко? — питам майка си. Единствено мисълта, че той печели победи от другата страна на морето ме кара да чувствам, че имам смелост да отплавам. Толкова искам да бъда с него, искам той да знае, че изпълних ролята си в това велико начинание, омъжих се и споделих легло с принца, който той намери за мен, не се отдръпнах уплашено от олтара, нито от леглото. Съпругът ми никога не ми говори и изпълнява съпружеския си дълг върху мен, сякаш съм кобила за разплод. Но аз направих всичко, което баща ми иска, а когато наричам лошата кралица «почитаема майко» и коленича за благословията й, правя дори повече от това, което той поиска от мен. Готова съм да заема трона, който той завоюва за мен. Аз съм негова дъщеря, аз съм негова наследница, ще прекося моретата, които са толкова страховити, и няма да го предам. Ще стана кралица като Маргарет Анжуйска, с воля като вълчица. — Ще ни посрещне ли, когато слезем на суша?
