Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 40

Почетните дами стоят в редица и се покланят, когато влиза баща ми. Старшите служители от домакинството ни следват в стаята, за да чуят новините. Зад тях идват слугите, гарнизонът на замъка, и онези от войниците, които са предпочели да дойдат да слушат, вместо да отидат да си починат. Баща ми говори достатъчно ясно, за да могат да го чуят всички.

— Потеглихме да подкрепим моите сродници — лорд Ричард и сър Робърт Уелс — казва той. — Те също са на моето мнение — че кралят се подчинява на кралицата и нейното семейство и че той е изменил на споразуменията си с мен, и че не е годен за крал на Англия.

Разнася се одобрителен шепот; всички тук негодуват срещу влиянието и успеха на семейство Ривърс. Джордж се качва на подиума и застава до баща ми, сякаш за да напомни на всички ни, че съществува и друг избор освен този вероломен крал.

— Лорд Ричард Уелс е мъртъв — казва мрачно баща ми. — Този вероломен крал го измъкна от свято убежище — той повтаря думите си, за да подчертае ужасното престъпление, извършено срещу законите на Бога и човека, — измъкна го от свято убежище и го заплаши със смърт. Когато синът на лорд Ричард, сър Робърт, строи войската си в боен ред, този вероломен крал уби лорд Уелс, преди битката дори да е започнала, уби го без съд и присъда, на полесражението.

Джордж кимва мрачно. Да нахълташ в свято убежище означава да подкопаеш сигурността и властта на църквата, да покажеш незачитане към самия Господ Бог. Човек, който полага ръка върху олтара на църква, трябва да знае, че е в безопасност там. Сам Бог взема такъв престъпник под своя закрила. Ако кралят не признава силата на святото убежище, то тогава той поставя себе си по-високо от Бог. Той е еретик, осквернител. Може да бъде напълно сигурен, че Бог ще го порази.

— Бяхме победени — изрича тежко баща ми. — Армията, свикана от Уелс, беше разбита от Едуард. Отстъпихме.

Усещам как Изабел слага студената си ръка в моята.

— Изгубихме? — пита тя невярващо. — Изгубихме?

— Ще се оттеглим в Кале и ще се прегрупираме — казва баща ми. — Това е временен неуспех, но не и поражение. Тази нощ ще си починем, а утре ще се подготвим и ще потеглим. Но нека никой не се заблуждава: сега вече се води война между мен и така наречения крал Едуард. Законният крал е Джордж от династията Йорк, и аз ще го видя на трона на Англия.