Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 243

Коледното празненство е върхът на нейното ликуване. Миналата година тя беше унизена, обект на нашето милосърдие, обявена за незаконородена и поискана за съпруга от един предател, но през цялата тази година се издигаше неудържимо нагоре, като евтина, лека коркова тапа в бурна вода. Сега ходим заедно на проби за рокли, сякаш сме майка и дъщеря, сякаш сме сестри. Стоим в голямото помещение на гардеробната, докато прикрепват с карфици по нас коприни, златен брокат и кожи, и аз поглеждам към голямото посребрено огледало и виждам умореното си лице и избледняващата коса, докато ме обличат в същите ярки цветове като усмихващата се красавица до мен. Тя е десет години по-млада от мен и това никога не е по-очевидно, отколкото когато сме застанали една до друга и сме облечени еднакво.

Ричард открито й подарява накити, подобни на моите, тя носи диадема, подобна на златна коронка, носи диаманти на малките си уши и сапфири на шията. За Коледа дворът е бляскав и великолепен, всички са пременени в най-хубавите си дрехи, всеки ден има забавления и игри. Елизабет преминава с танцуващата си походка през всичко това — кралицата на увеселенията, победителката във всички игри, повелителката на празника. Аз седя на големия си стол, с балдахина от златен брокат над себе си, с короната, натежала върху челото ми, залепила благосклонна усмивка на лицето си, докато съпругът ми става, за да танцува с най-красивото момиче в двореца, взема ръката й и я отвежда настрани да говорят, а после я довежда обратно в стаята, пламнала, поруменяла и с разчорлена коса. Тя хвърля поглед към мен, сякаш иска да се извини — сякаш се надява да нямам нищо против, че всички в двора, а постепенно и всички в Англия, смятат, че те са любовници и аз съм изоставена. Има благоприличието да си придаде засрамено изражение, но виждам, че е твърде тласкана от желание да се отдръпне. Не може да му откаже, не може да откаже на себе си. Може би е влюбена.

Аз също танцувам. Когато танцът е бавен и тържествен, позволявам на Ричард да ме изведе да танцувам и танцьорите следват плавните ни стъпки. Ричард поддържа ритъма на стъпките ми; трудно мога да се съсредоточа да спазвам такта на музиката. Едва миналата Коледа дворът беше в пълния си блясък — нов крал, възкачил се на престола, нови богатства за раздаване, нови съкровища за придобиване, нови рокли за показване — а после синът ми прихвана треска и умря, просто от някаква незначителна треска, а аз не бях край леглото му. Не бях в замъка. Празнувах успеха ни, ловувайки в горите на Нотингам. Сега не мога да проумея какво е имало за празнуване.