Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 244

Посрещаме Коледа като религиозен празник, посещавайки няколко църковни служби. Елизабет е очарователно благочестива, с шал от зелен тюл върху светлите коси, със сведени очи. Ричард си тръгва от параклиса с мен, ръката ми е в неговата.

— Уморена си — казва той.

Уморена съм от самия живот.

— Не — казвам. — Очаквам с нетърпение останалите коледни дни.

— Носят се някои неприятни слухове. Не искам да ги слушаш, те са безпочвени.

Спирам и придворните спират зад нас.

— Оставете ни — казвам през рамо на всички. Те се изпаряват — Елизабет ми хвърля поглед, сякаш си мисли, че може да не се подчини. Ричард й кимва, тя ми прави лек реверанс и си отива.

— Какви слухове?

— Казах, че не искам да ги слушаш.

— Тогава по-добре да ги чуя от теб, за да не слушам никой друг.

Той свива рамене.

— Има хора, които говорят, че възнамерявам да те изоставя и да се оженя за принцеса Елизабет.

— В такъв случай демонстрирането на ухажване от твоя страна е успяло — отбелязвам. — Ухажване ли беше? Или преструвка?

— И двете — казва той унило. — Трябваше да дискредитирам годежа между нея и Тюдор. Той със сигурност ще нахлуе тази пролет. Трябваше да откъсна от него привържениците на Йорк.

— Внимавай да не откъснеш привържениците на рода Невил — отбелязвам остро. — Аз съм дъщерята на кралесъздателя. На Север има мнозина, които те следват само от обич към мен. Дори сега там моето име е по-влиятелно от всички останали. Няма да ти бъдат верни, ако сметнат, че ме позориш.

Той целува ръката ми.

— Не го забравям. Няма да го забравя. И никога не бих те унизил. Ти си сърцето ми. Дори това сърце да е разбито.

— Това ли е най-лошото от всичко?

Той се поколебава.

— Говори се за отрова.

При споменаването на оръжието на Елизабет Удвил замръзвам на място.

— Кой говори за отрова?

— Разни клюки от готварницата. Едно куче умряло, след като някаква чиния била разсипана и кучето я излочило. Знаеш как в двора правят от мухата слон.

— Чия е била чинията?

— Твоята.

Не казвам нищо. Не чувствам нищо. Нито дори изненада. От години Елизабет Удвил е мой враг и дори сега, когато е освободена и живее мирно в Уилтшър, чувствам сивия й поглед върху тила си. Тя все така ще ме вижда като дъщерята на човека, убил любимите й баща и брат. Сега ме вижда също и като жената, която стои на пътя на дъщеря й. Ако умра, Ричард ще вземе разрешение от папата и ще се ожени за племенницата си Елизабет. Династията Йорк ще бъде обединена отново, _онази_ жена Удвил отново ще бъде вдовстващата кралица и баба на следващия крал на Англия.

— Тя никога не спира — казвам тихо на себе си.

— Коя? — Ричард изглежда объркан.

— Елизабет Удвил. Предполагам, че именно нея подозират в опит да ме отрови?

Той се разсмива високо — някогашният му импулсивен, буен смях, който не съм чувала от толкова отдавна. Взема ръката ми и целува пръстите ми.

— Не, не подозират нея — казва. — Но няма значение. Ще те пазя. Ще се погрижа да бъдеш в безопасност. Но трябва да си почиваш, скъпа моя. Всички казват, че изглеждаш уморена.