Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 234

Защо тогава, като се имат предвид всички тези забележителни добродетели, я ненавиждам?

Мога да отговоря на това. Първо, защото съм обзета от глупава, греховна ревност към нея. Разбира се, виждам как я гледа Ричард, сякаш тя е брат му, върнат при него, само че в образа на младо, изпълнено с надежди, весело красиво момиче. Той никога не казва нито дума, за която бих могла да го укоря, никога не говори за нея по друг начин, освен като за своя племенница. Но я гледа — всъщност целият двор я гледа — сякаш тя е наслада за окото и радост за сърцето.

Второ, мисля, че тя е имала лесен живот, живот, благодарение на който й е лесно да се смее дузина пъти на ден, сякаш всичко, което се случва около нея, я забавлява. Живот, който я разхубавява, защото какво е преживяла, което може да я кара да се мръщи? Нима някога й се е случило нещо, което да вдълбае бръчки на разочарование в лицето й и да накара скръб да се просмуче в нея? Знам, знам: тя загуби баща и любим чичо, те бяха отстранени от трона, изгуби и двама обични млади братя. Но не мога да помня това, когато я виждам да си играе на «котешка люлка» с преметнато около пръстите чиле вълна, или тича край реката, или плете венец от нарциси за Ан, сякаш трите момичета не би трябвало да се боят от всяка мисъл, свързана с корона. Тогава ми се струва напълно безгрижна, и й завиждам заради радостта от живота, която я спохожда толкова лесно.

И последно, никога не бих обичала дъщеря на Елизабет Удвил, никога няма да я обичам. _Онази_ жена преминаваше като вещаеща гибел комета на моя хоризонт през целия ми живот, от мига, когато за първи път я видях, и си помислих, че е най-красивата жена на света, на вечерята за коронацията й, до момента, в който осъзнах, че тя е мой заклет враг и убийца на сестра ми и зет ми. Каквито и ходове да е предприела Елизабет, за да осигури на дъщерите си достъп до нашия двор, нищо не ме е очаровало, нищо няма никога да ме омае дотолкова, та да забравя, че те са дъщери на нашия враг; и — в случая на принцеса Елизабет — самите те са врагът.

Не се съмнявам, че тя е тук като шпионка и средство за отклоняване на вниманието. Сгодена е за Хенри Тюдор (това, че майка й оповестява пред всички промяната в решението си, не означава нищо за мен, не означава нищо — така подозирам — за него или за нея). Тя е дъщеря на нашата неприятелка и годеница на нашия враг. Защо да не мисля за нея като за мой враг?