Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 232

Тя носи зелена рокля, сякаш е самата пролет, пристигаща в този двор на уморени от живота възрастни хора. Това е проста рокля с дълги, надиплени ръкави, а вместо златна верижка около стройните си бедра тя носи завързан на възел зелен кожен колан. Предполагам, че не е имало останали пари да купят на момичетата злато или накити за идването им в двора. Елизабет Удвил може и да е отмъкнала половината хазна, но бунтовете са скъпи начинания и тя сигурно е похарчила всичките си пари, въоръжавайки войници срещу нас. Дъщеря й, принцеса Елизабет — или, както трябва да запомня да я наричам, мистрес Елизабет Грей — носи на главата си спретната шапчица, нищо биещо на очи, нищо подобно на коронката, която едно време носеше като любимата най-голяма принцеса с готови да й угаждат родители, и годеница на престолонаследника на Франция. Зад нея идват сестрите й. Сесили също е красавица, само че това момиче на Ривърс е тъмнокосо и с тъмни очи. Тя не крие веселата си усмивка, пълна с увереност, и носи тъмночервено, което й отива. Зад нея идва малката Ан, най-младата, в най-бледото синьо, като крайбрежни морски води, руса като най-голямата си сестра, но тиха и сдържана, без помен от наперената увереност на другите две.

Те застават в редица пред мен, сякаш са стражи, вдигащи оръжията си за почест, и аз си пожелавам от цялата си душа да можех да ги изпратя обратно в помещението на стражите. Но те са тук, и трябва да бъдат поздравени не като племенници, а като повереници. Надигам се от трона си и дамите ми също се изправят, но прошумоляването на дузина скъпи рокли не смущава Елизабет. Тя мести поглед от една към друга, сякаш оценява материята. Чувствам как пламвам и поруменявам. Тя е отгледана в един двор от кралица, която е била прочута красавица, и не ми е нужно да видя презрителната й усмивка, за да знам, че ни намира за безцветни и неспретнати. Дори аз, в рубиненочервената си рокля, съм невзрачна кралица редом с нейния спомен за майка й. Знам, че за нея никога няма да бъда нещо друго, освен сянка.

— Приветствам и трите ви — мистрес Елизабет, Сесили и Ан Грей — с добре дошли в двора ми — казвам. Виждам как очите на Елизабет блясват като светкавици, когато се обръщам към нея с името на първия съпруг на майка й. Ще трябва да свикне с това. Самият парламент я обяви за копеле, а женитбата на родителите й — за двуженство и измама. Ще трябва да свикне да я наричат «мистрес Грей», а не «ваша светлост».