Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 230
Филипа Грегъри
Дори без децата Ричард е твърдо решен да отпразнуваме една весела Коледа в двора. Това е двор, увенчан с победа; всички, които идват да пируват, да танцуват, или просто да гледат, разбират, че тази първа Коледа от нашето царуване е още по-весела заради съзнанието, че когато бяхме предизвикани — предизвикани в първите седмици на царуването си от бившата кралица и от едно неопитно момче, което нарича себе си крал — получихме подкрепа. Англия не иска Хенри Тюдор, Англия е забравила момчетата Ривърс, доволна е да остави кралицата от семейство Удвил в убежище. С нея е свършено. Онова царуване приключи, а тази Коледа провъзгласява, че е започнало нашето.
Всеки ден организираме забавления, лов, излети с лодки, състезания, турнири и танци. Ричард вика в двора най-добрите музиканти, поети идват и пишат песни за нас, а хорът изпълва параклиса със свята музика. Всеки ден има ново забавление за двора и всеки ден Ричард ми поднася някакъв малък подарък — скъпоценна перлена брошка или чифт благоуханни кожени ръкавици, три нови коня за езда, които да отведа на Север за децата, както и един рядък разкош — голямо буре консервирани портокали от Испания. Обсипва ме с подаръци, а нощем идва във великолепните ми покои и прекарва нощта с мен, притиска ме в обятията си, сякаш само като ме прегръща здраво, може да повярва, че наистина ме е направил кралица.
Понякога нощем се будя и поглеждам към гоблена, окачен над леглото, с изтъкани по него сцени с изображения на победоносни богове и богини, полегнали на облаци. Мисля си, че аз също би трябвало да тържествувам. Аз съм там, където баща ми искаше да бъда. Аз съм най-високопоставената жена в страната — никога повече няма да се боя, че ще настъпя нечий шлейф — защото сега всички вървят след мен. Но още докато се усмихвам при тази мисъл, си спомням за сина си в студените долини на Йоркшър, за крехкото му тяло и бледността на кожата му. Мисля си за вещицата, която все още живее в убежище и тази Коледа ще отпразнува освобождаването си, вземам в прегръдките си Ричард и потърсвам опипом ръката, с която държи меча, внимателно обгръщайки я с длан, докато той спи, за да видя дали наистина отслабва и вехне, както си мисли той. Не мога да преценя.
Дали Елизабет Удвил е победена вдовица, която мога да съжалявам? Или е най-големият враг на семейството ми и на моя покой?
64
Пролетта идва в Лондон рано, седмици по-рано, отколкото в северния ни дом, и когато се будя сутрин, мога да чуя как петлите кукуригат, а млечните крави мучат, докато ги карат през улиците към ливадите край реката. С пролетта започват и заседанията на парламента; прокарват постановлението, съгласно което се утвърждава, че Едуард е бил женен за друга жена преди мнимата си венчавка с _онази_ жена Удвил, и следователно всичките им деца са незаконородени. Това постановление има стойността на закон, парламентът го е приел, значи трябва да е така. Елизабет Удвил отново е Елизабет Удвил, или може да нарича себе си с името на първия си съпруг — единствения си истински съпруг — и да бъде лейди Елизабет Грей, а момичетата й могат също да се прикрият под това име. Ричард представя споразумението си с _онази_ жена Удвил, която е предадена на грижите на сър Джон Несфийлд с двете си по-малки момичета, и те заминават да живеят в красивата му провинциална къща в Хийтсбъри, Уилтшър.
