Читать «Пленница на короната» онлайн - страница 208
Филипа Грегъри
— Ще се грижа за братовчедите си, почитаема майко. Не е нужно да се боите за нас. Ще удържа замъка Мидълхам за баща ми, каквото и да става.
Усмихвам се, за да могат да видят, че се гордея с тях, но е трудно да се извърна и да се кача на коня си. Бръсвам сълзите си с опакото на ръкавицата си.
— Ще изпратя да ви доведат веднага щом мога — казвам. — Ще си мисля за вас всеки ден, и ще се моля за вас всяка нощ.
После сър Робърт дава сигнала, нашият малък отряд минава под арката на крепостната врата с решетката, прекосява подвижния мост и се отправя на юг, надолу по пътя за Лондон.
При всяко спиране по пътя чуваме нови объркани слухове. В Понтефракт хората говорят, че коронацията е била отложена, защото съветниците са в коварен заговор с кралицата. В Нотингам, където оставаме да нощуваме в замъка, хората говорят, че тя ще постави брат си Антъни Удвил на престола, а много други твърдят, че смятала да го провъзгласи за лорд-протектор. Извън Нортхамптън чувам някой да твърди убедено, че кралицата е изпратила всичките си деца отвъд морето, при зълва ни Маргарет във Фландрия, защото се страхува, че Хенри Тюдор ще дойде и ще завземе трона.
В покрайнините на Сейнт Олбанс един пътуващ търговец язди редом с мен в продължение на няколко мили и ми казва, че научил от един от най-уважаваните си клиенти, че кралицата не е никаква кралица, а вещица, която омаяла краля, а децата им не са законни наследници, а са заченати чрез магия. Носи в дисагите си нова балада: историята на Мелузина, водната вещица, която се престорила на смъртна, за да се сдобие с деца от съпруга си, а после му се разкрила като русалка, като воден дух. Безсмислено е да го слушам как пее весело баладата и глупаво да се вслушвам в слуховете, които просто подхранват страха ми от злобата на кралицата, но не мога да се възпра. По-лошото е, че всички в страната правят същото — всички даваме ухо на слуховете и се питаме какво ще направи кралицата. Всички се молим Ричард да успее да й попречи да постави сина си на трона, да позволи на брат си да го ръководи, да въвлече страната отново във война.
Докато яздим през Барнет, където още помнят как баща ми се е сражавал срещу тази кралица и нейното семейство, аз свръщам встрани към малкия параклис, който са построили на бойното поле, и запалвам свещ за него. Някъде там навън, под зреещата царевица, са телата на неговите войници, погребани там, където са паднали, и някъде там е Миднайт, конят, дал живота си за нас. Сега знам, че сме изправени пред нова битка, и този път зетят на моя баща е — трябва да бъде — кралесъздател.
58
Слизам от коня си, качвам се по стълбите и влизам в покоите ни тичешком, и след миг ръцете на Ричард ме обгръщат здраво и ние се вкопчваме един в друг, сякаш сме оцелели от корабокрушение. Прегърнали сме се както тогава, когато бяхме не много повече от деца и избягахме заедно, за да се оженим. Отново си го спомням като единствения човек, който може да ме опази, докато ме прегръща така, сякаш съм единствената жена, която някога е искал.
