Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 85

— Не — завика Слинт, докато Емет го буташе и дърпаше през двора. — Пуснете ме… не можете да… когато Тивин Ланистър чуе за това, всички ще съжалявате…

Емет го изрита в краката. Скръбния Ед го натисна с крак да падне на колене, докато Емет намести дръвника под главата му.

— По-леко ще е, ако стоиш кротко — каза му Джон Сняг. — Размърдаш ли се да избегнеш удара, пак ще умреш, но смъртта ще е по-гадна. Изпънете врата си, милорд. — Бледата утринна светлина пробяга по острието, щом Джон стисна дръжката на дългия меч с две ръце и го вдигна високо. — Ако имате някакви последни думи, сега е моментът да ги изречете — каза му; очакваше последно проклятие.

Джанос Слинт изви врат и го зяпна отдолу.

— Моля ви, милорд. Милост. Ще… Ще отида, да, ще…

„Не — помисли Джон. — Ти затвори тази врата.“ Дълъг нокът изсвистя.

— Може ли да му взема ботушите? — попита Оуен Тъпака, щом главата на Джанос Слинт се търкулна на калната земя. — Почти нови са. Подплатени с кожа.

Джон хвърли поглед през рамо към Станис. За миг очите им се срещнаха. После кралят кимна и се прибра в кулата си.

Тирион

Събуди се сам и разбра, че носилката е спряла.

Купчина смачкани възглавници бе останала на мястото, където се беше излегнал Илирио. Гърлото на джуджето бе пресъхнало и раздрано. Беше сънувал… какво беше сънувал? Не помнеше.

Отвън непознати гласове говореха на непознат език. Тирион люшна крака през завесите, скочи на земята и видя магистър Илирио до конете, двама ездачи се извисяваха над него. Бяха с ризи от протрита кожа под наметала от тъмнокафява вълна, но мечовете им бяха в ножниците и дебелият мъж не изглеждаше да е в опасност.

— Трябва да се изпикая — заяви джуджето. Заклатушка се настрана от пътя, развърза бричовете си и се облекчи в трънаците. Отне доста време.

— Добре пикае поне — отбеляза единият от двамата вече на Общата реч.

Тирион тръсна последните капки и върза бричовете.

— Пикаенето е най-малкият ми талант. Трябва да видите как сера. — Обърна се към магистър Илирио. — Тия двамата познати ли са ти, магистре? Приличат на разбойници. Да си потърся ли брадвата?

— Брадвата ти? — възкликна по-едрият ездач, плещест мъж с рунтава брада и къса жълто-червеникава коса. — Чу ли, Халдон? Дребосъкът иска да се бие с нас!

Приятелят му беше по-стар, гладко обръснат, с набръчкано аскетично лице. Косата му бе прибрана назад и стегната в сплит зад главата.

— Малките мъже често изпитват нужда да докажат смелостта си с непристойни хвалби — заяви той. — Съмнявам се, че може да убие патка.

Тирион сви рамене.

— Дай патката насам.

— Щом настояваш. — Ездачът погледна спътника си.

Плещестият измъкна дългия меч от ножницата на гърба си.

— Аз съм Дък, устато нощно гърненце.

„О, богове милостиви.“

— Имах предвид по-малка патка.

Едрият зарева от смях.

— Чу ли, Халдон? Иска по-малка патка!

— Каквато — такава. — Халдон изгледа Тирион с хладните си сиви очи, после се обърна към Илирио. — Имате ли сандъци за нас?

— И мулета да ги носят.

— Мулетата са много бавни. Имаме товарни коне, ще преместим сандъците на тях. Паток, погрижи се.