Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 87

— Боя се, че грешиш. В „Танца на драконите, истинска история“, майстер Мункун пише…

— … че е Вхагар. Грандмайстер Мункун греши. Скуайърът на Бейлон е видял смъртта на господаря си и е написал на дъщеря му как точно е станало. Според неговото описание е Сайракс, драконка на Ренира, което е по-логично от версията на Мункун. Суан е син на пограничен лорд, а Бурен край е бил на страната на Егон. Вхагар е бил язден от принц Емонд, брата на Егон. Защо Суан ще иска да я убива?

Халдон присви устни.

— Гледай да не се катурнеш от коня. Иначе най-добре се връщай пеш до Пентос. Нашата свенлива девица няма да чака мъж, нито джудже.

— Свенливите девици са ми любимият тип. Освен палавите. Кажи ми, накъде отиват курвите?

— Приличам ли ти на мъж, който общува с курви?

Дък се изсмя.

— Не смее. Лемор ще го накара да се моли за прошка, момчето ще иска да иде с него, а Гриф може да му отреже кура и да му го натика в гърлото.

— Е, на един майстер не му трябва кур — каза Тирион.

— Халдон е само полумайстер обаче.

— Джуджето май ти е забавно, Дък — рече Халдон. — Можеш да го вземеш с теб.

Обърна коня си и препусна.

Отне още малко време, докато Дък нагласи сандъците на Илирио на трите товарни коня. Халдон междувременно беше изчезнал. Дък не изглеждаше притеснен. Метна се на седлото, награби Тирион за яката и го вдигна пред себе си.

— Не мърдай много и няма да има проблеми. Кобилата има хубава равна стъпка, а драконовият път е гладък като маймунски задник. — Сир Роли сбра юздите в дясната си ръка, поводите на товарните коне — в лявата, и подкара в отривист галоп.

— На добър час — извика Илирио след тях. — Кажете на момчето, че съжалявам, че няма да съм с него на сватбата му. Ще се съберем с вас във Вестерос. Заклевам се в ръцете на милата ми Серра.

Тирион Ланистър погледна назад към магистъра. Илирио Мопатис стоеше до носилката си, изгърбил огромните си рамене. От толкова далече господарят на сиренето му се стори почти джудже.

Дък догони Халдон Полумайстера след четвърт миля. Оттам вече продължиха един до друг. Тирион се беше вкопчил в седлото, изпружил непохватно късите си крака настрани: знаеше, че го чакат пришки и натъртен задник.

— Как мислиш, какво ли ще си помислят пиратите от Езерото на кинжала за нашето джудже? — подхвърли Халдон.

— Че става за яхния с джудже? — предположи Дък.

— Урхо Неумития е най-лошият от тях — продължи Халдон. — Само вонята му стига да убие човек.

Тирион сви рамене и отбеляза:

— За щастие нямам нос.

Халдон му се усмихна коварно.

— А ако се натъкнем на лейди Кора от Вещерски зъби, бързо ще ти залипсват и други части. Кора Жестоката я наричат. Корабът й е с екипаж от млади красиви девици. Скопяват всеки мъж, когото пленят.

— Ужасяващо. Току-виж съм се напикал в бричовете.

— По-добре недей — предупреди го Дък.

— Както кажеш. Ако се натъкнем на тази лейди Кора, просто ще облека рокля и ще кажа, че съм Церсей, прочутата брадата красавица на Кралски чертог.

Този път Дък се засмя, а Халдон рече:

— Доста забавно типче си, Йоло. Казват, че Господаря в плащаницата ще възнагради щедро всеки, който може да го разсмее. Може би негова Сива милост ще те избере да красиш скалистия му двор.