Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 83

Лицето на Слинт беше станало мораво. Гушите му затрепериха.

— Мислиш ли, че не мога да разбера какво правиш? Джанос Слинт не е човекът, когото ще преметнеш толкова лесно. Бяха ми възложили защитата на Кралски чертог, когато още си се напикавал в пелените си. Задръж си развалината, копеле.

„Давам ви шанс, милорд. Повече, отколкото вие дадохте на баща ми.“

— Не ме разбрахте, милорд — каза Джон. — Това е заповед, не предложение. До Сив страж са четирийсет левги. Стегнете си оръжието и бронята, сбогувайте се и се пригответе да тръгнете утре призори.

— Не. — Лорд Джанос скочи на крака и столът му се катурна. — Няма да тръгна покорно, за да замръзна и да умра. Никое копеле на предател не може да заповядва на Джанос Слинт! Не ми липсват приятели, предупреждавам те. Тук, както и в Кралски чертог. Аз бях лордът на Харънхъл! Дай развалината ей на някой от слепите глупци, които пуснаха камък за тебе, аз няма да я взема. Чу ли ме, момченце? Няма да я взема!

— Ще я вземете.

Слинт не посмя да отвърне на това, но на излизане изрита стола настрана.

„Още ме вижда като момче — помисли Джон. — Зелено момче, което ще сплаши с гневни думи.“ Можеше само да се надява, че нощният сън ще вразуми лорд Джанос.

На заранта се оказа, че надеждата е напразна.

Джанос Слинт закусваше в трапезарията. С него бяха сир Алисър Торн и няколко от приятелите му. Смееха се на нещо, когато Джон слезе по стъпалата с Емет Железния и Скръбния Ед, а зад тях Мъли, Коня, Червения Джак Краб, Ръждиви цветя и Оуен Тъпия. Трипръстия Хоб разливаше с черпак каша от едно котле. Хора на кралицата, на краля и черни братя седяха на отделните си маси, някои наведени над паници с каша, други пълнеха коремите си с пържен хляб и бекон. Джон видя Пип и Грен на една маса, Боуен Марш — на друга. Миришеше на пушек и мас, тракането на ножове и лъжици отекваше под сводестия таван.

Всички гласове изведнъж замряха.

— Лорд Джанос — каза Джон. — Ще ви дам един последен шанс. Оставете тази лъжица и идете в конюшните. Наредих да оседлаят коня ви. Пътят до Сив страж е дълъг и тежък.

— Тогава го хващай сам, момче. — Слинт се изсмя и опръска брадата си с каша. — Сив страж е добро място за такива като теб. Далече от свестните богоугодни хора. Знакът на звяра е на теб, копеле.

— Отказвате ли да се подчините на заповедта ми?

— Можеш да си навреш заповедта в копелдашкия си задник — отвърна Слинт и гушите му затрепериха.

Алисър Торн се подсмихна, впил черните си очи в Джон. На друга маса Годри Великаноубиеца се разсмя.

— Както желаете. — Джон кимна на Емет Железния. — Отведете лорд Джанос до Вала…