Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 61

Андалос. Вярата учеше, че самите Седмина някога са вървели по хълмовете на Андалос в човешки облик.

— „Отецът протегна ръка в небесата и смъкна седем звезди — цитира по памет Тирион, — и една по една ги постави на челото на Хюгор от Хълма да направи сияйна корона.“

Магистър Илирио го изгледа с любопитство.

— Не предполагах, че малкият ми приятел е толкова набожен.

Джуджето сви рамене.

— Остатък от детството ми. Знаех, че от мен няма да стане рицар, тъй че реших да стана Висш септон. Все пак кристалната корона вдига ръста ти с цяла стъпка. Проучвах свещените книги и се молех, коленете ми бяха вечно ожулени, но домогването ми приключи трагично. Стигнах една определена възраст и взех, че се влюбих.

— Девица? Знам как става това. — Илирио пъхна дясната си ръка в левия си ръкав и извади сребърен медальон с капаче. Вътре имаше изрисувано лице на жена с големи сини очи и златиста коса, прошарена със сребро. — Серра. Намерих я в една „къща с възглавници“ в Лис и я взех у дома уж да ми топли леглото, но накрая се ожених за нея. Аз, чиято първа жена беше братовчедка на принца на Пентос. Оттогава портите на двореца се затвориха за мен. Но ми беше все едно. Цената беше твърде малка, за Серра имам предвид.

— Как умря тя? — Тирион знаеше, че е мъртва. Никой мъж не говори с такава обич за жена, която го е изоставила.

— Браавоска търговска галера спря в Пентос на връщане от Нефритеното море. Казваше се „Съкровище“. Караше карамфил и шафран, гагат и нефрит, ален брокат, зелена коприна… и сивата смърт. Избихме гребците й, когато слязоха на брега, и изгорихме закотвения кораб, но плъховете се промъкнаха по греблата и изпълзяха на кея. Чумата взе две хиляди души, докато се изчерпа. — Магистър Илирио затвори медальона. — Пазя ръцете й в спалнята си. Ръцете й, които бяха толкова нежни…

Тирион си помисли за Тиша. Загледа се навън към полетата, където някога бяха вървели боговете.

— Що за богове правят плъхове, чуми и джуджета? — Спомни си друг пасаж от „Седемлъчата звезда“: — „Девата му доведе момиче, гъвкаво като върба и с очи като дълбоки сини езера, и заяви Хюгор, че я иска за своя невяста. И тъй, Майката я направи плодовита, а Старицата предрече, че ще роди на краля четирийсет и четирима могъщи сина. Воинът вля сила в мишците им, а Ковача изкова за всеки от тях броня от железни плочи.“

— Вашият Ковач трябва да е бил ройнски — подхвърли Илирио саркастично. — Андалите са научили изкуството за обработка на желязо от ройнарите, обитавали бреговете на реката. Това е известно.

— Не и на нашите септони. — Тирион махна към полетата. — Кой обитава тези ваши Низини?

— Орачи и копачи, привързани към земята. Има градини, стопанства, мини… Аз самият притежавам доста, макар че рядко ги посещавам. Защо да хабя време тук навън, при неизброимите удоволствия подръка в Пентос?

— Неизброими удоволствия. — „И огромни дебели стени.“ Тирион разклати виното в чашата си. — Не видяхме никакви градове след Пентос.