Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 55

— Колко дни още, докато стигнем реката? — попита той Илирио вечерта. — При тази скорост драконите на кралицата ти ще станат по-големи от трите на Егон, преди да съм успял да им хвърля поглед.

— Де да беше така. Един голям дракон вдъхва повече страх от малък. — Магистърът сви рамене. — Колкото и да ми се ще да можех да кажа „Добре сте дошла във Волантис“ на кралица Денерис, трябва да разчитам на теб и на Гриф за това. Най-добре мога да й послужа в Пентос, като огладя пътя за връщането й. Докато съм с теб обаче… е, един стар дебелак трябва да си има удобствата, нали? Хайде, пийни чаша вино.

— Кажи ми — рече Тирион, след като отпи, — защо трябва един магистър на Пентос да дава и три фурми за това кой носи короната във Вестерос? Къде ви е печалбата в това начинание, милорд?

Дебелият мъж изтри мазнината от устните си.

— Аз съм стар човек, уморен от този свят и коварствата му. Толкова ли е странно, че може да ми се доще да направя нещо добро, преди да са свършили дните ми, да помогна на едно мило младо момиче да си върне рожденото право?

„Още малко и ще ми предложиш вълшебна броня и дворец във Валирия.“

— Ако Денерис е само едно мило младо момиче, Железният трон ще я нареже на мили млади късчета.

— Не бой се, мой малки приятелю. Кръвта на Егон Дракона тече в жилите й.

„Наред с кръвта на Егон Недостойния, Мегор Жестокия и Белор Пияния.“

— Кажи ми повече за нея.

Дебелият мъж се замисли.

— Денерис беше още почти дете, когато дойде при мен, и въпреки това по-прелестна дори от втората ми жена, толкова красива, че бях изкусен да я взема за себе си. Но беше толкова боязливо и наплашено същество, че разбрах: не бива да си доставям удоволствие, като се сноша с нея. Вместо това повиках една грейка за легло и я чуках здраво, докато лудостта премине. Честно казано, не мислех, че Денерис ще оцелее дълго сред господарите на коне.

— Това не ти попречи да я продадеш на хал Дрого…

— Дотраките нито купуват, нито продават. Да кажем по-скоро, че брат й Визерис я даде на Дрого, за да спечели приятелството на хала. Суетен младеж, и алчен при това. Визерис жадуваше за бащиния си трон, но също така жадуваше за Денерис и негодуваше от това, че трябва да я отстъпи. Нощта преди принцесата да се венчае, се опита да се промъкне в леглото й: настояваше, че щом не може да има ръката й, трябва поне да има девствеността й. Ако не бях взел предпазни мерки да поставя стража на вратата й, Визерис можеше да провали години планиране.

— Бил е абсолютен глупак.

— Визерис беше син на Лудия Егон, точно така. Денерис… Денерис е доста различна. — Лапна една печена чучулига и я схруска шумно, с костите и всичко. — Наплашеното дете, което се подслони в имението ми, умря в Дотракското море и се прероди в кръв и огън. Драконовата кралица, която носи името й, е истинска Таргариен. Когато пратих кораби да я върнат у дома, тя зави към Робския залив. За няколко дни завладя Ащапор, принуди Юнкай да коленичи и опустоши Мийрийн. Мантарис ще е следващият, ако продължи по старите валириански пътища. Ако дойде по море, е… флотата й трябва да натовари храна и вода във Волантис.