Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 53

— Тъкмо навреме — каза му. Бран потърка очи с опакото на ръката си и се изтътрузи до стената да седне. — За малко да проспиш вечерята. Обходникът намери свиня.

Зад нея Ходор ръфаше буца горещо овъглено месо и по брадата му капеше кръв и мазнина. Между пръстите му се вдигаха вейки дим.

— Ходор — мърмореше между хапките, — ходор, ходор.

Мечът му лежеше на пръстения под до него. Джойен Тръстиката отхапваше от своето парче на малки хапки, сдъвкваше всяко късче месо десетина пъти, преди да го глътне.

„Обходникът е убил прасе.“ Студени ръце стоеше до вратата, един гарван бе кацнал на рамото му, и двамата бяха вторачени в огъня. Отражения от пламъците мъждукаха в четирите черни очи. „Той не яде — спомни си Бран. — И го е страх от пламъците.“

— Каза „никакъв огън“ — напомни на водача им.

— Стените скриват светлината, а утрото е близо. Скоро ще тръгнем.

— Какво стана с хората? Враговете зад нас?

— Няма да ви безпокоят.

— Кои бяха те, диваци ли?

Мийра обърна месото да опече другата страна. Ходор дъвчеше, гълташе и си мърмореше тихо и щастливо. Само Джойен като че ли усети какво става, когато Студени ръце извърна глава към Бран.

— Бяха врагове.

„Мъже от Нощния страж.“

— Ти си ги убил. Ти и гарваните. Лицата им бяха целите разкъсани и очите им ги нямаше. — Студени ръце не го отрече. — Те бяха твои братя. Видях. Вълците бяха разкъсали дрехите им, но все пак го разбрах. Наметалата им бяха черни. Като ръцете ти. — Студени ръце не отвърна. — Кой си ти? Защо са ти черни ръцете?

Обходникът загледа дланите си все едно, че изобщо не беше ги забелязвал досега.

— Щом сърцето спре да бие, кръвта на човек изтича до крайниците му и там се сгъстява и съсирва. — Гласът му хриптеше в гърлото, тънък и мършав като него. — Дланите и стъпалата му се подуват и стават черни като пудинг. Останалото от него става бяло като мляко.

Мийра Тръстиката се надигна с тризъбото копие в ръка и парчето димящо месо още в другата.

— Покажи ни лицето си.

Обходникът не се подчини.

— Той е мъртъв. — Бран усети горчив вкус в гърлото си. — Мийра, той е нещо мъртво. Чудовищата не могат да преминат, докато Валът стои и мъжете на Нощния страж стоят верни, така казваше баба Нан. Той дойде да ни срещне при Вала, но не можа да премине. Затова изпрати Сам с онова момиче диваче.

Ръката на Мийра се стегна около дръжката на тризъбото копие.

— Кой те прати? Кой е тази триока врана?

— Приятел. Ясновидец, чародей, както искаш го наречи. Последният зеленозрящ.

Дървената врата на дългата къща се отвори с трясък. Отвън вятърът виеше, студен и черен. Дърветата бяха пълни с грачещи гарвани. Студени ръце не помръдна.

— Чудовище — каза Бран.

Обходникът го погледна все едно, че останалите не съществуваха.