Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 36

— Сняг — настоя луната.

Белият вълк бягаше от нея, затичан към пещерата от нощ, където се бе скрило слънцето, и дъхът му замръзваше във въздуха. В беззвездните нощи голямата стръмнина беше черна като камък — мрак, извисен над широкия свят, но щом излезеше луната, блещукаше светла и ледена като замръзнал поток. Вълчата козина беше дебела и космата, но щом вятърът задухаше покрай леда, никаква козина не можеше да опази от студа. От другата страна вятърът бе по-студен, усещаше вълкът. Точно там беше брат му, сивият брат, който миришеше на лято.

— Сняг. — Ледена висулка падна от един клон. Белият вълк се обърна и оголи зъби. — Сняг! — Козината му настръхна, щом дърветата наоколо изчезнаха. — Сняг, сняг, сняг! — Чу ударите на криле. През сумрака долетя гарван.

Кацна на гърдите на Джон Сняг с тупване и дращене на нокти.

— СНЯГ! — изграчи в лицето му.

— Чувам те. — Стаята бе полутъмна, постелята му — корава. Сива светлина се процеждаше през капаците с обещание за мрачен и студен ден. — Така ли будеше Мормон? Разкарай си перата от лицето ми. — Джон измъкна ръка изпод завивките, за да пропъди гарвана. Беше голяма птица, стара, нахална и без никакъв страх.

— Сняг — изграчи тя и плесна с криле към пилона на леглото му. — Сняг, сняг. — Джон награби възглавница и я хвърли, но птицата излетя във въздуха. Възглавницата удари стената, пръсна се и разпиля перушина навсякъде тъкмо когато главата на Ед Толет Скръбния надникна през открехнатата врата.

— Прощавайте — рече той, без да обръща внимание на вихрушката пера, — да донеса ли малко закуска на милорд?

— Гжито — изграчи гарванът. — Гжито, гжито.

— Печен гарван — подхвърли Джон. — И половница ейл.

Още му беше странно да има стюард, който да му слугува. До неотдавна самият той носеше закуската на командир Мормон.

— Три зърна и един печен гарван — каза Ед Скръбния. — Само че Хоб приготви варени яйца, черна наденица и ябълки, сготвени със сушени сливи. Ябълките, сготвени със сушени сливи, са чудесни, стига да не бяха сливите. Аз лично не ям сушени сливи. Е, някога Хоб ги скълцваше с кестени и моркови и пълнеше с тях кокошки. Никога не вярвайте на готвач, милорд. Ще ти пробута сушена слива когато най-малко очакваш.

— По-късно. — Закуската можеше да почака, Станис не можеше. — Някакви неприятности от затворите нощес?

— Не и откакто поставихте пазачи на пазачите, милорд.

— Добре. — Хиляда диваци бяха окошарени извън Вала, пленниците, които Станис Баратеон беше взел, когато рицарите му разбиха дрипавата орда на Манс Райдър. Много от пленниците бяха жени и някои от пазачите ги измъкваха да стоплят леглата им. Мъже на краля, на кралицата, все едно. Няколко черни братя бяха опитали същото. Мъжете си бяха мъже, а тези жени бяха единствените на хиляда левги наоколо.