Читать «Танц с дракони» онлайн - страница 34

Следобеда дойде скулптор и предложи да подмени главата на голямата бронзова харпия на Площада на Очищението с друга, изваяна в образа на Дани. Тя му отказа възможно най-учтиво. В Скаазадан беше уловена щука с безпрецедентна големина и рибарят искаше да я подари на кралицата. Тя се възхити на рибата, възнагради рибаря с пълна кесия сребърници и прати щуката в кухните. Медникар й беше направил броня от лъскави халки, за да я носи във война. Прие я с искрена благодарност; беше красива, лъскавата мед щеше да блести чудесно под слънцето, макар че ако я застрашеше истинска битка, щеше да предпочете да е облечена в стомана. Може и да беше само едно младо момиче, което нищо не знае за военни дела, но от това разбираше.

Пантофките, пратени й от Краля касапин, я стискаха непоносимо. Дани ги изу, изрита ги, подви единия си крак под себе си, а другия залюля напред-назад. Не беше много величествена поза, но не държеше да е величествена. От короната я болеше главата, а задникът й бе изтръпнал.

— Сир Баристан — подвикна тя. — Вече знам от какво най-много се нуждае един владетел.

— Кураж ли, ваше величество?

— От бузи като желязо. Долните имам предвид.

— Ваше величество поема твърде много върху себе си. Трябва да прехвърлите това на съветниците си.

— Твърде много съветници имам и твърде малко възглавнички. — Дани се обърна към Резнак. — Колко още?

— Двайсет и трима, ваше величество. Със съответно толкова претенции. — Сенешалът огледа списъка. — Едно теле и три кози. Другите ще са овце и агнета, несъмнено.

— Двайсет и трима? — Дани въздъхна. — Моите дракони развиват разточителен вкус към овнешко, откакто започнахме да плащаме на овчарите за загубите им. Тези претенции доказани ли са?

— Някои хора са донесли изгорени кости.

— Хората палят огньове. Хората пекат овнешко. Изгорените кости не доказват нищо. Кафявия Бен твърди, че по хълмовете срещу града имало червени вълци, чакали и диви псета. Трябва ли да плащаме ценно сребро за всяко агне, изтървано между Юнкай и Скаазадан?

— Не, ваше величество. — Резнак се поклони. — Да изпъдя ли тези мошеници, или ще пожелаете да ги набият с камшик?

Денерис се намести на пейката.

— Никой не бива да се бои да идва при мен. Платете им. — Не се съмняваше, че някои от претенциите са фалшиви, но повечето бяха основателни. Драконите й бяха станали твърде големи, за да се задоволяват с плъхове, котки и кучета. „Колкото повече ядат, толкова по-големи ще стават — беше я предупредил сир Баристан, — а колкото по-големи стават, толкова повече ще ядат.“ Особено Дрогон обикаляше много надалече и лесно можеше да погълне по овца на ден. — Платете им цената на животните — обърна се тя към Резнак, — но оттук насетне ищците трябва да се представят в Храма на Грациите и да полагат свещена клетва пред боговете на Гхиз.

— Да, ваше величество. — Резнак се обърна към ищците. — Нейно величество се съгласи да обезщети всеки от вас за животните, които сте загубили — заговори им на гхискарската реч. — Представете се утре заран на служителите ми и ще ви се плати в монети или в натура, както предпочитате.