Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 89

— Под морето пушекът се вдига на мехури, и пламъци горят, зелени, сини и черни — запя някъде Кърпеното лице. — Знам аз, знам, ох, ох, ох.

Кралят се гмурна в огъня, стиснал зъби, вдигнал пред лицето си кожената пелерина, за да се предпази от пламъците. Закрачи право към Майката, сграбчи меча в облечената си в ръкавица ръка и го изтръгна от горящото дърво с едно-единствено, рязко дръпване. След това започна да се оттегля, вдигнал меча високо, и нефритовозелени пламъци се завихриха по вишневочервената стомана. Притичаха стражи да изтупат жарта, полепнала по дрехите на краля.

— Меч от огън! — извика кралица Селайс. Сир Аксел Флорент и другите от свитата й подеха вика. — Меч от огън! Той гори! Той гори! Меч от огън!

Мелисандра вдигна ръце над главата си.

— Вижте! Знак бе обещан, и вече е видим знакът! Вижте Носителя на Светлината! Адзор Ахай възкръсна! Слава на Воина на Светлината! Слава на Сина на Огъня!

На виковете й се отзова нестроен хор от дрезгави гласове, тъкмо когато ръкавицата на Станис запуши. Кралят изруга, заби острието на меча във влажната земя и затупа в крака си пламналата ръкавица.

— Господарю, хвърлете светлината си над нас! — извика Мелисандра.

— Че тъмна е нощта и пълна е със страх — отзоваха се Селайс и свитата й.

„И аз ли трябва да изрека думите? — зачуди се Давос. — Дължа ли го на Станис? Този огнен бог наистина ли е негов?“

Станис свали ръкавицата и я пусна на земята. Боговете в кладата бяха станали вече неузнаваеми. Главата на Ковача се срина сред облак пепел и въглени. Мелисандра запя на езика на Асшаи и гласът й се заиздига и заспуска като вълни на морски прилив. Станис отвърза покритата със сажди пелерина и заслуша мълчаливо. Забит в земята, Светлоносеца все още блестеше нажежен, но пламъците, които обгръщаха меча доскоро, загаснаха и замряха.

Когато песента свърши, от боговете беше останало само овъглено дърво, а кралското търпение се бе изчерпало. Той хвана кралицата си за лакътя и я поведе обратно в Драконов камък, оставяйки Светлоносеца да стърчи забит в мократа пръст. Червената жена остана още миг, докато Деван и Браян Фаринг коленичат и увият обгорения и почернял меч в кралския кожен плащ. „Червеният меч на героите не прилича на нищо“ — помисли Давос.

Неколцина от лордовете се задържаха и си заговориха тихо. Млъкнаха, щом забелязаха, че Давос ги гледа. „Падне ли Станис, ще ме сринат на мига.“ Не се числеше и към хората на кралицата, онази групичка амбициозни рицари и дребни лордчета, отдали се на този „Господар на Светлината“, за да спечелят благоволението и закрилата на лейди — „не, на кралицата, не забравяй!“ — Селайс.

Огънят беше почти загаснал, когато Мелисандра и двамата скуайъри си тръгнаха със скъпоценния меч. Давос и синовете му се вляха в тълпата, проточила се към брега и чакащите кораби.

— Деван се справи добре — каза им мимоходом.