Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 84

Беше по обед, когато стигнаха мястото, където се беше намирало селото. Полята бяха изпепелени на мили околовръст, а къщите приличаха на почернели коруби. Трупове на изгорели и заклани животни бяха осеяли земята под живите покрови на хранещите се с леш врани, които се вдигаха със сърдит грак, щом ги обезпокояха. От укреплението още се вдигаше сивкав дим. Дървената палисада отдалече изглеждаше здрава, но явно не се беше оказала толкова здрава.

Аря, която яздеше пред фургоните, видя изгорели трупове, набити на остри колове по дървените стени, с длани, притиснати към лицата им, сякаш да се предпазят от пламъците, докато те са ги поглъщали. Йорен извика да спрат и каза на Аря и другите момчета да пазят фургоните, докато той с Мърч и Кътджак влязат в селото пеша. Когато се изкатериха през разбитата порта, вътре от стените се вдигна ято гарвани и гарваните в кафезите по фургоните им отвърнаха с пронизителен грак.

— Дали да не идем след тях? — попита Аря Джендри, след като Йорен и другите двама се забавиха доста.

— Йорен каза да чакаме. — Гласът на Джендри прозвуча кухо. Когато Аря се обърна да го погледне, видя, че си е сложил шлема с големите вити рогове.

Когато най-сетне се върнаха, Йорен носеше на ръце малко момиченце, а Мърч и Кътджак мъкнеха една жена на носилка, стъкмена от скъсани завивки. Момиченцето не беше на повече от две годинки и все плачеше, приглушено някак, сякаш нещо му беше заседнало на гърлото. Или още не се беше научило да говори, или беше забравило. Дясната ръка на жената свършваше с кърваво пънче при лакътя, а очите й сякаш нищо не виждаха, дори когато погледнеше право в теб. „Моля ви — хленчеше тя непрестанно. — Моля ви. Моля ви.“ На Рордж това му се стори смешно. Изсмя се през дупката на мястото на носа си и Хапката също започна да се смее, докато Мърч не ги изруга и не им каза да млъкнат.

Йорен ги накара да наместят жената отзад в един от фургоните.

— И по-бързо — рече той. — Стъмни ли се, тук ще дойдат вълци, че и по-лошо.

— Страх ме е — измърмори Горещата баница, като видя как едноръката жена се тресе във фургона.

— И мен — призна Аря.

Той я стисна за рамото.

— Всъщност аз никакво момче не съм ритал до смърт, Ари. Само продавах баничките на мама, това е.

Аря яздеше колкото смее по-далече от фургоните, за да не чува плача на малкото дете и шепота на жената: „Моля ви.“ Спомни си една история, която баба Нан им бе разказала веднъж, за един човек, когото зли великани затворили в един тъмен замък. Той бил много смел и хитър, надхитрил великаните и избягал… но скоро след като се озовал извън замъка, Другите го взели и изпили топлата му червена кръв. Вече разбираше какво трябва да е изпитвал.

Привечер едноръката жена умря. Джендри и Кътджак й изкопаха гроб на склона на един хълм под плачеща върба. Когато вятърът задуха, на Аря й се стори, че през дългите, полюшващи се клони чува шепот: „Моля ви. Моля ви. Моля ви.“ Настръхна и едва не побягна.