Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 79

— Този къс стомана е властта над живота и смъртта.

— Точно така… И въпреки това, ако в действителност ни управляват мечоносците, защо се преструваме, че властта държат кралете ни? Защо един силен мъж с меч в ръката изобщо би се подчинил на едно дете като крал Джофри или на прокиснал от вино тъпак като неговия баща?

— Защото тези деца крале и пияни тъпаци могат да повикат други силни мъже с други мечове.

— Тогава тези други мъже държат истинската власт. А дали? Откъде идват мечовете им? Защо те се подчиняват? — Варис се усмихна. — Някои казват, че знанието е власт. Други ни поучават, че цялата власт произтича от боговете. Трети твърдят, че произтича от закона. И въпреки това в онзи ден на стъпалата на септата на Белор нашият богоугоден Върховен септон и законната кралица регент, както и вашият покорен и уж всезнаещ слуга бяхме безпомощни като всеки обущар или бъчвар в тълпата. Кой в действителност уби Едард Старк според вас? Джофри, който даде заповедта? Сир Илин Пейн, който замахна с меча? Или… друг?

Тирион килна глава настрана.

— Смятате ли все пак да кажете отговора на проклетата си гатанка, или искате само да ме заболи още повече главата?

Варис се усмихна.

— Е, добре. Властта е там, където хората вярват, че е. Ни повече, ни по-малко.

— Значи властта е само фокус на жалък мим?

— Сянка на стената — промърмори Варис, — но сянка, която може да убива. И понякога един много малък човек може да хвърли много голяма сянка.

Тирион се усмихна.

— Лорд Варис, странно защо започвате да ми харесвате. Все още мога да ви убия, но ми се струва, че това ще ме натъжи.

— Приемам го като висока похвала.

— Що за същество сте вие, Варис? — Тирион наистина изпита желание да го разбере. — Паяк, казват.

— Шпионите и доносниците рядко ги обичат, милорд. Аз съм само един верен слуга на държавата.

— И евнух. Да не забравяме това.

— Рядко го забравям.

— Хората и мен наричаха получовек, но мисля, че боговете бяха по-милостиви към мен. Малък съм, краката ми са криви и жените не се заглеждат по мен с кой знае какъв копнеж… но все пак съм мъж. Шае не е първата, удостоила ложето ми, и един ден мога да си взема жена и да зачена син. Ако боговете са добри, ще прилича на своя чичо и ще мисли като своя баща. Вас такава надежда не може да ви крепи. Джуджетата са шега на боговете… но евнусите ги правят хората. Кой ви резна, Варис? Кога и защо? Кой сте вие, наистина?

Усмивката на евнуха не трепна, но в очите му пробяга нещо, което не беше смях.

— Толкова любезно от ваша страна, че попитахте, милорд, но историята ми е дълга и тъжна, а имаме да обсъждаме измени. — Извади свитък от ръкава на робата си. — Капитанът на кралската галера „Бял елен“ крои да вдигне котва след три дни и да предложи кораба си на лорд Станис.

Тирион въздъхна.

— Значи ще трябва да дадем кървав урок с този нещастник.

— Сир Джейслин би могъл да уреди просто да изчезне, но един съд пред краля би помогнал да осигурим продължителната вярност на останалите капитани.

„И също така да осигури занимание на царствения ми племенник.“