Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 23

— Боли ли?

„Спокойна като блатна вода“ — каза си тя. Както я учеше Илирио.

— Малко.

Той се изплю.

— Онова баничарче го боли повече. Но не той уби баща ти, момиче, нито оня крадльо Ломи. Колкото и да ги биеш, това няма да ти го върне.

— Знам — измърмори навъсено Аря.

— Има нещо, което не знаеш. Не беше намислено да стане така. Тъкмо се канех да тръгвам, фургоните натоварени и впрегнати, идва един с момче за мен. Лорд Едард ще облече черното, вика ми, изчакай, ще дойде с теб. Защо според теб бях там? Само че всичко се скапа.

— Джофри — изпъшка Аря. — Някой трябва него да убие!

— Някой ще го убие, но няма да съм аз. Нито пък ти. — Йорен й подхвърли дървения меч. — Вземи горчивец от фургоните — каза й, докато се връщаха на пътя. — Подъвчи малко, ще облекчи щипането.

Помогна донякъде, въпреки че вкусът му беше гнусен и от дъвченето слюнката й заприлича на кръв. Въпреки това на другия ден вървя пеш, както и следващия, и по-следващия, твърде ожулена беше, за да може да седи на магарето. Горещата баница бе пострадал повече. Наложи се Йорен да разбута няколко бурета в един от фургоните й го сложиха да лежи върху чували с овес; скимтеше при всяко подскачане на колелетата по неравния каменист път. Ломи Зелените ръце изобщо не бе пострадал, но се държеше колкото може по-настрана от Аря.

— Трепери само като го погледнеш — каза й Бивола, докато тя крачеше стиснала устни до магарето му. Тя не му отговори. Изглеждаше по-безопасно да не говори с никого.

Същата нощ си легна върху тънкото одеяло на коравата земя и зяпна голямата червена комета. Кометата изглеждаше възхитителна и страшна в същото време. „Червения меч“, така я беше нарекъл Бивола; твърдеше, че приличала на меч, с все още нажежено до червено от ковашката пещ острие. Когато Аря примижеше и я погледнеше от подходящ ъгъл, също можеше да види меч, само че за нея не беше нов меч, беше Лед, големият меч на баща й, от гъвкава напластена валирианска стомана, а червеното беше кръвта на лорд Едард по острието, след като сир Илин, Кралската справедливост, беше отрязал главата му. Йорен я бе накарал да извърне глава, но все й се струваше, че кометата изглежда така, както щеше да е Лед след това.

Когато накрая заспа, засънува родния си дом. Кралският път извиваше покрай Зимен хребет към Вала и Йорен бе обещал, че ще я остави там, без никой да разбере коя е била. Жадуваше отново да види майка си и Роб, и Бран и Рикон… но този, за когото най-много мислеше, беше Джон. Искаше й се ако може някак да стигнат до Вала преди Зимен хребет, така че Джон да може да й разроши косата и да я нарече „сестричке“. Тя щеше да му каже „липсваше ми“ и той щеше да й каже същото в същия миг, както винаги си бяха казвали разни неща едновременно. Това щеше да й хареса. Това щеше да й хареса повече от всичко друго на света.

САНСА

Утрото на рождения ден на крал Джофри изгря светло и ветровито, с дългата опашка на голямата комета, провиждаща се зад високите пъплещи облаци. Санса я гледаше от прозореца си на кулата. После дойде сир Арис Оукхарт да я придружи до полето на турнира.