Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 25

Последният турнир беше по-различен, припомни си Санса. Крал Робърт го беше провел в чест на баща й. От всички предели на кралството бяха дошли висши благородници и рицари с приказни имена, за да се състезават, и целият град се беше стекъл да гледа. Спомни си цялото онова великолепие: полето с павилионите на участниците по речния бряг, с щитовете на рицарите, окачени пред всеки вход, дългите редици копринени вимпели, развени от вятъра, блясъка на слънчевите лъчи по лъскавата стомана и позлатените стремена. Дните кънтяха от ека на тромпетите и тропота на копитата, а нощите бяха изпълнени с викове на пируващи и песни. Бяха най-вълшебните дни от живота й, но сега й приличаха на спомен от предишен век. Робърт Баратеон беше умрял, баща й също, обезглавен като предател на стъпалата на Великата септа на Белор. Сега в земите на някогашно кралство имаше три кралства и оттатък Тризъбеца кипеше война, а градът беше пълен с отчаяни хора. Нищо чудно, че се наложи да проведат турнира на Джоф зад дебелите каменни стени на Червената цитадела.

— Кралицата ще присъства ли? — Санса винаги се чувстваше по-сигурно, когато Церсей държеше юздите на сина си.

— Боя се, че не, милейди. Съветът заседава по някакви важни дела. — Сир Арис сниши глас. — Лорд Тивин се е окопал в Харънхъл, вместо да доведе войската си при града, както заповяда кралицата. Нейна милост е побесняла. — Замълча, когато покрай тях премина колона гвардейци на Ланистър в пурпурни плащове и със златните лъвове на шлемовете. Сир Арис обичаше клюката, но само когато беше сигурен, че няма кой да го подслуша.

Дърводелците бяха издигнали галерия с пейки във външния двор. Гледката този път наистина беше жалка и рехавата тълпа заемаше едва половината от местата. Повечето зрители бяха войници в златните плащове на Градската стража или пурпурните на дома Ланистър; лордове и знатни дами се виждаха съвсем рядко — шепата благородници останали в кралския двор. Лорд Джилс Росби с посивялото лице кашляше в квадратно парче розова коприна. Лейди Танда седеше обкръжена от дъщерите си, кротичката и скучна Лолис и Фалайс. Джалабрах Ксхо с абаносовото лице беше изгнаник без никакво друго убежище, лейди Ермесанд — още бебе, седнало в скута на дойката си. Говореха, че скоро щели да я омъжат за някой от братовчедите на кралицата, за да могат Ланистърови да присвоят земите й.

Кралят се бе разположил под заслона на пурпурен балдахин, преметнал небрежно единия си крак върху резбованата дървена облегалка на стола. Зад него седяха принцеса Мирцела и принц Томен. В дъното на кралската ложа пазеше Сандор Клегейн, прав и отпуснал длани върху дръжката на широкия си меч. Белият плащ на Кралската гвардия беше заметнат през рамото му и стегнат с брошка със скъпоценни камъни; чистият като току-що навалял сняг плат изглеждаше някак нелепо върху туниката от груб плат и изтъркания кожен елек.

— Лейди Санса — сухо каза Хрътката, когато я видя. Гласът му прозвуча грубо като стърженето на трион по дърво. От белезите от изгорялото по лицето и врата му устата му сякаш потръпваше, докато говореше.