Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 22

— И ти ли искаш меч? — изрева Аря, но се оказа, че не искал. Само вдигна зелените си ръце пред лицето й и изквича да се маха.

— Зад теб — извика й Бивола и Аря се извъртя. Горещата баница се беше изправил на колене и стискаше в юмрук голям ръбест камък. Тя го остави да го хвърли, сниши глава и камъкът профуча над нея. След което скочи срещу него. Той вдигна ръка и тя я удари, после го удари по бузата и по коляното. Той посегна да я хване, а тя отскочи пъргаво встрани и го халоса с дървото по главата. Дебелакът падна, изправи се наново и залитна към нея, с оцапано от кал и кръв лице. Аря се плъзна в стойката на танцуващия по водата и зачака. Когато я приближи достатъчно, замахна точно между краката му и толкова силно, че ако дървеният меч имаше острие, щеше да излезе през задника му.

Когато Йорен успя да се намеси и я издърпа, Горещата баница лежеше проснат на земята с оцапани в кафяво миризливи гащи и ревеше, а Аря не спираше да го пердаши.

— Стига! — изрева черният брат и измъкна тоягата от пръстите й. — Да го убиеш ли искаш тоя тъпак? — Когато Ломи и още няколко от момчетата взеха да хленчат, старецът се нахвърли и върху тях. — Затваряйте си устите, да не ви ги затворя аз. Още един път, и ще ви овържа зад фургоните и ще ви влача до Вала. — Замълча и се изхрачи. — А за тебе важи два пъти повече, Ари. Ти идваш с мене, момче. Веднага!

Гледаха я всички, дори тримата с веригите и букаите отзад в последния фургон. Дебелият стисна зъби и изсъска. Аря не го и погледна.

Старецът я повлече към една горичка встрани от пътя, без да спира през цялото време да кълне и да мърмори.

— Ако имах капка ум в главата, щях да те оставя в Кралски чертог. Чу ли ме, момче? — Тази дума винаги я изръмжаваше, влагаше злост в нея, за да е сигурен, че го е чула. — Разкопчавай си гащите и ги сваляй. Хайде, няма кой да те види. Чу ли?

Намусена, Аря изпълни заповедта му.

— Ей там, при оня дъб. Да, точно така. — Тя прегърна ствола и опря лицето си в грубата кора. — Сега ще пищиш. И ще пищиш силно.

„Няма“ — каза си на инат Аря, но когато Йорен стовари пръчката по голите й бедра, писъкът сам се изтръгна от гърлото й.

— Мислиш, че това боли ли? — каза той. — Я да видим сега. — Пръчката изсвистя. Аря отново изпищя и стисна силно дървото, за да не падне. — Още веднъж. — Задържа се здраво, прехапа устна и трепна, като чу новия свисък. Ударът я накара да подскочи и да нададе вой. „Няма да плача — помисли Аря. — Няма да го направя. Аз съм Старк от Зимния хребет, гербът ни е вълчище, вълчищата не плачат.“ Усети тънката струйка кръв, която потече по левия й крак. Бедрата и бузите на задника й пламнаха от болка. — Може пък да съм успял да ти обърна внимание вече — изпъшка Йорен. — Другия път удариш ли с тая пръчка някой от братята си, ще ти го върна двойно, чу ли ме? Сега се покрий.

„Те не са ми братя“ — помисли Аря, докато се навеждаше да си вдигне гащите, но си го премълча. Ръцете й се оплетоха в колана и връзките.

Йорен я гледаше.