Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 20

За пикаенето обаче Йорен сгреши. Пикаенето изобщо не се оказа най-трудната част. Най-трудната част се оказаха Ломи Зелени ръце и Горещата баница. Сирачета. Йорен беше подбрал няколко като тях от улиците с обещание за храна, дрехи и обувки. Останалите беше намерил оковани.

— Стражът има нужда от добри мъже — беше й казал, след като потеглиха — но и тази пасмина ще свърши работа.

Йорен бе взел и мъже от тъмниците — крадци, улични джебчии, изнасилвачи и други подобни. Най-лошите бяха тримата, които бе намерил в най-черните килии и които сигурно бяха изплашили и самия него, защото ги държеше овързани отзад в един от фургоните и се кълнеше, че ще останат така по целия път до Вала. Единият беше без нос, с дупка на мястото на отрязания хрущял, а едрият, дебел и плешив, с изпъкналите зъби и сълзящите рани по бузите гледаше с поглед, в който нямаше нищо човешко.

От Кралски чертог тръгнаха с пет фургона, натоварени с провизии за Вала: кожи и топове плат, пръти желязо, клетка с няколко гарвана, книги, хартия и мастило, бала листа от горчивец, делви с масло и сандъци с лекове и подправки. Фургоните се теглеха от коне и освен тях Йорен беше закупил два бързи коня и половин дузина магарета за момчетата. Аря щеше да предпочете истински кон, но и на магаре беше по-добре, отколкото да се друса в някой от фургоните.

Мъжете не й обръщаха внимание, но с момчетата не извади този късмет. Оказа се с две години по-малка от най-младия сирак, да не говорим, че беше по-дребна и по-слаба, а Ломи и Баницата взеха мълчанието й за знак, че е изплашена, или тъпа, или глуха.

— Ей, я виж к’ъв меч си има нашата Буцеста глава — подвикна една заран Ломи, докато се тътреха покрай овощни градини и житни нивя. Преди да го хванат в кражби, Ломи беше работил като чирак при някакъв бояджия и ръцете му бяха наклепани със зелено до лактите. Когато се разсмееше, ревеше като магаретата, които яздеха. — Че откъде един кенефен плъх като Буцестата глава може да има меч?

Аря намусено прехапа устна. Виждаше гърба на Йорен с черното наметало в челото на кервана, но беше решила да не му плаче за помощ за щяло и нещяло.

— Може да е някой малък скуайър — подхвърли Баницата. Майка му, преди да умре, била пекарка и той беше теглил количката й по улиците с викове: „Хайде на горещите баници, горещи баници!“ — Малкото скуайърче на някой ми ти важен лорд, тъй ще да е.

— К’ъв скуайър бе, я го виж само. Слагам бас, че мечът не е истински. Бас, че е няк’ва играчка от тенеке.