Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 19

Тя го срещна под високата маса и ги гледаха всички. Но Крессен виждаше само нея. Червена коприна, червени очи, рубина, червен на гърлото й, червени устни, извити в лека усмивка, щом положи ръка над неговата, около чашата. Кожата й беше топла, сякаш гореше в треска.

— Все още не е късно да плиснете виното, майстер.

— Не — изшепна той дрезгаво. — Не.

— Както искате.

Мелисандра Асшайска взе чашата от ръцете му и отпи дълго и дълбоко. Беше останала едва половин глътка на дъното, когато му я върна.

— А сега вие.

Ръцете му трепереха, но той събра сили. Един майстер от Цитаделата не можеше да се страхува. Виното загорча на езика му. После пръстите му се разтвориха и празната чаша се пръсна на пода.

— Той има власт тук, милорд — каза жената. — И огънят пречиства.

Рубинът на гърлото й сияеше червен.

Крессен понечи да отвърне, но думите се спряха в гърлото му. Кашлицата се превърна в ужасно тънък писък, докато се мъчеше да си поеме дъх. Железни пръсти стегнаха гърлото му. Докато се свличаше на колене, продължи да тресе глава, отричайки я, отричайки властта й, магията й, отричайки нейния бог. А кравешките хлопки дрънчаха на рогата му и пееха: глупак, глупак, глупак, и червената жена го гледаше отгоре с жалост и пламъците на свещта танцуваха в червените й, съвсем червени очи.

АРЯ

В Зимен хребет я бяха наричали Аря Конското лице. Тогава тя мислеше, че нищо не може да е по-лошо, но това беше преди сирачето Ломи Зелени ръце да я нарече Буцестата глава.

Но всеки път, когато опипаше главата си, наистина я усещаше буцеста. Когато Йорен я издърпа в уличката, Аря помисли, че е решил да я убие, но противният мъж само я задържа здраво и закълца с камата си сплъстените й кичури. Помнеше как вятърът разнасяше шепи мръсна кафява коса по гладките камъни към септата, където бе умрял баща й.

— Взимам мъже и момчета от града — заръмжа Йорен, докато острата стомана в ръката му стържеше главата й. — Хайде, стой мирно, момче.

Когато приключи, черепът й целият беше на туфи и четина.

След това й каза, че оттам до Зимен хребет ще бъде сирачето Ари.

— С портата няма да е толкоз трудно, но излезем ли по пътя, работата става друга. Чака те дълъг път в лоша компания. Тоя път събрах трийсетима, мъже и момчета, все за Вала, и хич не си мисли, че всички са като твоя брат, копелето. — Стисна я за раменете и я разтърси. — Лорд Едард ми даде да поровя из тъмниците и там не намерих лордчета. Тая пасмина, половината ще те предадат на кралицата преди да са се изплюли, заради едно опрощение и няколко сребърника отгоре. Другата половина ще направят същото, само дето първо ще те изнасилят. Тъй че стой настрана и си пускай водата сама, зад дърветата. Това ще е най-трудното, пикаенето, тъй че гледай да не пиеш повече, отколкото ти трябва.

Излизането от Кралски чертог се оказа лесно, точно бе казал. Стражите на Ланистърови на портата спираха всички, но Йорен извика едного по име и пропуснаха колите им. Никой не погледна Аря. Оглеждаха за благородно момиче, за дъщерята на Ръката на краля, а не за някакво си кльощаво хлапе с окълцана коса. Аря повече не се обърна назад. Искаше й се руслото на Черна вода да се надигне и да залее целия град, Квартала на бълхите и Червената цитадела, и Великата септа и всичко, и всеки също така, особено принц Джофри и майка му. Но знаеше, че това няма да стане, а и все едно, Санса все още беше в града и щеше да залее и нея. Щом си спомни това, Аря реши оттук нататък да мисли за Зимен хребет.