Читать «Пир за врани» онлайн - страница 84

— Нима? — Това я заинтригува. — Добре. Планината е ваш. Правете с него каквото искате, но ще ограничите проучванията си в черните килии. Когато умре, ми донесете главата му. Баща ми я обеща на Дорн. Принц Доран несъмнено би предпочел да убие Грегър лично, но всички трябва да понасяме разочарования в този живот.

— Чудесно, ваше величество. — Кибърн се окашля. — За съжале, ние не съм толкова добре осигурен като Пицел. Ще трябва да се снабдя с някои…

— Ще наредя на лорд Джилс да ви осигури достатъчно злато за нуждите ви. И си купете няколко нови халата. Така изглеждате, все едно че сте излезли от Квартала на бълхите. — Вгледа се в очите му, замислена колко може да му се довери. — Трябва ли да казвам, че ще е лошо за вас, ако и една дума за вашите… проучвания мине през стените?

— Не, ваше величество. — Кибърн й се усмихна доверително. — С мен тайните ви са в пълна безопасност.

След като излезе, Церсей си наля чаша огнено вино и я изпи до прозореца, загледана в удължаващите се сенки и замислена за монетата. „Злато от Предела. Защо един тъмничар ще има злато от Предела, освен ако не са му платили да помогне за убийството на баща ми?“

Колкото и да се опитваше, не можеше да докара в ума си лицето на лорд Тивин, без да види глупавата му полуусмивка и без да усети вонята, лъхаща от трупа. Зачуди се дали по някакъв начин Тирион не стои и зад това. „Дребно и жестоко като него“. Възможно ли беше Тирион да е превърнал Пицел в своя маша? „Той прати стареца в черните килии, а този Рюген е отговарял за тях“, припомни си тя. Всички нишки се заплитаха по начин, който изобщо не й харесваше. „Върховният септон също е човек на Тирион, а бедното тяло на баща ми беше под неговите грижи от стъмване до заранта“.

Чичо й се появи точно по залез-слънце, облечен в подплатен вълнен жакет с цвят на въглен, строг като лицето му. Като всички Ланистъри, сир Кеван беше светлокож и рус, макар на петдесет и пет да беше загубил повечето си коса. Никой нямаше да го нарече чаровен. Дебел в кръста и със закръглени рамене, с четвъртита щръкнала брадичка, която късо подстриганата му брада не можеше да прикрие, той приличаше на стар мастиф… но точно от верен стар мастиф имаше нужда Церсей.

Вечеряха скромно е червено цвекло, хляб и полусурово телешко, пиха по чаша дорнско червено. Сир Кеван говореше малко и рядко докосваше с устни чашата си. „Прекалено е опечален — реши тя. — Трябва да му намеря работа, за да се измъкне от скръбта“.

Каза му го, след като слугите изнесоха остатъците от храната.

— Знам колко разчиташе баща ми на теб, чичо. Сега и аз трябва да го направя.

— Трябва ти Ръка — отвърна той, — а Джайм ти отказа. „Прям до грубост. Много добре“.

— Джайм… бях толкова разстроена от смъртта на татко, че почти не знаех какво говоря. Джайм е храбър, но е малко глупав, да бъдем откровени. Томен се нуждае от по-опитен мъж. Някой по-стар…

— Мейс Тирел е по-стар.

— Никога. — Отметна кичура, паднал на челото й. — Тирелите прекаляват.

— Ще си глупава, ако направиш Мейс Тирел своя Ръка — призна сир Кеван, — но още по-глупава ще си, ако го направиш свой враг. Чух какво се е случило в Коридора на Светилниците. Мейс е трябвало да прояви благоразумие и да не поставя публично такива въпроси, но въпреки това е било неразумно да го засрамиш пред половината двор.