Читать «Пир за врани» онлайн - страница 83

— Ваше величество може да разчита на дискретността ми. Всеки, който язди с наемници, се научава да си държи езика зад зъбите, иначе бързо отпада.

— В моята компания — също. — Кралицата прибра монетата. Щеше да помисли за нея по-късно. — А по другия въпрос?

— Сир Грегър. — Кибърн сви рамене. — Прегледах го, както заповядахте. Отровата на копието на Пепелянката е била от мантикора от изтока, живота си съм готов да заложа на това.

— Според Пицел не е. Той каза на лорд баща ми, че отровата от мантикора убива моментално, щом стигне до сърцето.

— И е така. Но тази отрова е била притъпена някак, за да проточи смъртта на Планината.

— Притъпена? Как притъпена? С някакво друго вещество?

— Възможно е да е както предполага ваше величество, макар че в повечето случаи прибавянето на примеси в една отрова само намалява силата й. Възможно е случаят да е… не толкова естествен, да го наречем. Заклинание според мен.

„И този ли е толкова голям глупак като Пицел?“

— Искате да ми кажете, че Планината умира от някаква магия? Кибърн се престори, че не забелязва насмешката в гласа й.

— Той умира от отровата, но бавно и в голяма агония. Усилията ми да облекча болката му се оказаха също толкова безплодни, колкото и на Пицел. Боя се, че сир Грегър е твърде пристрастен към мака. Скуайърът му твърди, че го мъчи непоносимо главоболие и често поглъща млякото на мака в количества, в които по-дребни мъже поглъщат ейл.

Все едно, вените му са почернели от главата до петите, урината му е пълна с гной, а отровата е прояла в хълбока му дупка, голяма колкото юмрук. В интерес на истината, цяло чудо е, че още е жив.

— Защото е огромен — намръщено каза Церсей. — Ужасно огромен. И ужасно глупав също. Толкова глупав, че не знае кога трябва да умре, явно. — Вдигна чашата си и Сенел я напълни отново. — Крясъците му плашат Томен. И мен неведнъж ме е събуждал посред нощ. Бих казала, че е крайно време да се повика Илин Пейн.

— Ваше величество, бих могъл да преместя сир Грегър в тъмниците — каза Кибърн. — Там крясъците му няма да ви тормозят и ще мога да се грижа за него по-спокойно.

— Да се грижите за него? — Кралицата се изсмя. — Нека сир Илин се погрижи за него.

— Щом това е желанието на ваше величество… Но тази отрова… ще е полезно да научим повече за нея, не мислите ли? Прати рицар да посече рицаря и стрелец да убие стрелеца, както казва простолюдието. За да се борим с черните изкуства… — Кибърн не довърши мисълта си, само й се усмихна.

„Не е Пицел, това поне е ясно“. Кралицата го прецени с поглед, зачудена.

— Защо Цитаделата ви е отнела веригата?

— Всички архимайстери са страхливи в сърцата си. Сивите овци — така ги нарича Марвин. Бях не по-малко надарен лечител от Еброуз, но се стремях да го надмина. От четиристотин години мъжете на Цитаделата отварят телата на мъртвите, за да изучат природата на живота. Аз пожелах да разбера природата на смъртта, затова отварях телата на живи. За това престъпление сивите овци ме опозориха и ме пратиха в изгнание… но разбирам природата на живота и смъртта по-добре от всички в Староград.