Читать «Пир за врани» онлайн - страница 86

— Казах ти, бях се поболяла от скръб, не мислех…

— Да — съгласи се сир Кеван. — Точно затова би трябвало да се върнеш в Скалата на Кастърли и да оставиш краля с тези, които мислят.

— Кралят е мой син! — Церсей се изправи.

— Така е. И по това, което видях от Джофри, ти си толкова непригодна като майка, колкото и като регент.

Тя плисна чашата си в лицето му.

Сир Кеван стана, тежко и с достойнство.

— Ваше величество. — Виното потече по страните му и закапа от късо подрязаната му брада. — С ваше позволение може ли да се оттегля?

— С какво право си позволяваш да поставяш условия на мен? Не си нищо повече от един от рицарите на баща ми.

— Не притежавам земи, наистина. Но имам известни доходи и заделени средства. Когато умираше, моят баща не забрави нито едно от децата си, а Тивин знаеше как да възнагради добрата служба. Храня двеста рицари и мога да ги удвоя, ако се наложи. Ще се намерят и волници, които биха тръгнали след знамето ми, разполагам и с достатъчно пари, за да купя наемници. Би било благоразумно от ваша страна да не ме подценявате, ваше величество… а още по-благоразумно да не ме превръщате в свой враг.

— Заплашваш ли ме?

— Съветвам ви. Ако не пожелаете да ми отстъпите регентството, назначете ме за кастелан на Скалата на Кастърли и направете Матис Роуан или Рандил Тарли Ръка на краля.

„Знаменосци на Тирел, и двамата“. Без думи остана от това предложение. „Купен ли е? — зачуди се. — Нима е приел златото на Тирел, за да продаде дома Ланистър?“

— Матис Роуан е чувствителен, разумен, харесван — продължи невъзмутимо чичо й. — Рандил Тарли е най-добрият войник в кралството. Лоша Ръка за мирно време, но след като Тивин е мъртъв, няма по-добър, който да довърши тази война. Лорд Тирел не може да го приеме като оскърбление, ако избереш един от неговите знаменосци за Ръка. И Тарли, и Роуан са способни… и лоялни. Назначиш ли един от двамата, ще го направиш свой. Ще укрепиш себе си и ще отслабиш Планински рай, но въпреки това Мейс най-вероятно ще ти е благодарен. — Сви рамене. — Това е съветът ми, можеш да го приемеш или не. Ако щеш, направи Лунното момче Ръка, все ми е едно. Брат ми е мъртъв, Церсей. Ще го върна у дома.

„Предател — помисли тя. — Обърниплащ“. Зачуди се колко ли му е дал Мейс Тирел.

— Готов си да изоставиш своя крал, когато има най-много нужда от теб — каза му. — Готов си да изоставиш Томен.

— Томен си има майка. — Зелените очи на сир Кеван срещнаха нейните, без да мигнат. Последна капка вино се люшна, мокра и червена под брадичката му, после капна. — Да — промълви той тихо. — И баща също, мисля.

Джайм

Сир Джайм Ланистър, целият в бяло, стоеше над тялото на баща си, свил петте си пръста около дръжката на големия златен меч.

На свечеряване вътрешността на Великата септа на Белор стана сумрачна и зловеща. Последните лъчи дневна светлина падаха косо през високите прозорци и къпеха високите статуи на Седемте в червена здрачевина. Около олтарите им блещукаха благовонни свещи, а в трансептите се сбираха тъмни сенки и запълзяваха бавно по мраморните подове. Ехото на вечерните песнопения заглъхна със стъпките на последните опечалени.