Читать «Пир за врани» онлайн - страница 63

Моят баща повдигна същите възражения, когато избрах живот на служба — отвърна старецът. — Този, който ме изпрати в Цитаделата, беше неговият баща. Крал Дерон имаше четирима сина, а трима от тях имаха свои. „Твърде много дракони са също толкова опасни, колкото и твърде малко“, чух да казва Негово величество на милорд баща ми в деня, в който ме пратиха. — Емон вдигна нашарената си със старчески петна ръка към веригата си и я разклати на тънкия си врат. — Веригата е тежка, Сам, но милорд дядо ми беше прав. Както и твоят лорд Сняг.

— Сняг — измърмори един гарван. — Сняг — повтори друг. И всички подхванаха: — Сняг, сняг, сняг, сняг, сняг.

Сам ги беше научил на тази дума. Разбра, че тук помощ няма да намери. Майстер Емон беше в капана също като него. „Той ще умре в морето — помисли си с отчаяние. — Прекалено стар е, за да преживее такова пътуване. Малкият син на Джили също може да умре, не е толкова едър и силен като момчето на Дала. Джон да не е решил да ни убие всички?“

Волю-неволю призори оседла кобилата, която беше яздил от Рогов хълм, и я поведе към задния двор до източния път. Дисагите му се бяха издули от сирене, наденици и твърдо сварени яйца, беше взел и половин осолен бут — беше му го дал Хоб Трипръстия.

— Ти си човек, който цени готвенето, Убиец — каза готвачът. — Повече хора ни трябват от твоя сой. — Бутът щеше да свърши работа, несъмнено. Източен страж беше на дълга и студена езда оттук, а в сянката на Вала нямаше нито селца, нито ханове.

Часът преди съмване беше тъмен и тих. Черен замък изглеждаше някак странно стихнал. В задния двор го очакваха две двуколки, с Джак Бълвър Черния и дузина стари щурмоваци, яки като гароните, които яздеха. Кедж Бялото око изруга, когато здравото му око зърна Сам.

— Не му обръщай внимание, Сам — каза Черния Джак. — Загуби бас: каза, че ще трябва да те измъкваме с врясъци изпод някой креват.

Майстер Емон беше твърде немощен, за да язди, затова му бяха приготвили двуколка: долницата беше постлана с дебели кожи, а отгоре бяха стегнали кожен навес да пази от дъжд и сняг. Джили и детето й щяха да се возят с него. Втората двуколка щеше да кара дрехите и вещите им, с един сандък с редки стари книги, за които Емон бе решил, че може да липсват на Цитаделата. Сам беше изкарал половината нощ в търсенето им, макар да намери едва четвъртина от тях. „И по-добре, иначе щеше да ни трябва трета двуколка“.

Майстерът се появи, овързан в меча кожа, три пъти по-голяма от него. Щом Клидас го поведе към двуколката, изведнъж духна силен вятър и старецът се олюля. Сам притича от другата страна и му подложи рамо. „Още един такъв повей може да го издуха над Вала“.

— Дръжте се за рамото ми, майстер. Не е далече. Слепецът кимна. Вятърът избута качулките им.

— В Староград винаги е топло. Има един хан, на острова в Медовината, посещавах го често като млад новак. Приятно ще е пак да седна там и да отпивам от ябълковата.

Докато нагласят майстера в двуколката, Джили се появи с повитото дете. Очите под качулката й бяха зачервени от плач. В същия момент се появи и Джон, с Ед Скръбния.