Читать «Пир за врани» онлайн - страница 51

— Имаш ли стаи, добри стопанино — попита го търговецът.

— Може и да имам — отвърна ханджията. — За тия, дето имат пари.

Сир Крейгтон Дългия клон изглеждаше обиден.

— Нагл, така ли посрещаш стар приятел? Аз съм, Дългия клон.

— Вярно, че си ти. Дължиш ми седем елена. Покажи ми сребро и ще ти покажа легло. — Ханджията остави половниците една по една, като плисна още бира по масата.

— Аз ще платя една стая за себе си и втора за двамата ми спътници. — Бриен посочи сир Крейгтон и сир Илифер.

— И аз ще взема една стая — каза търговецът, — за мен и за сир Шадрич. Слугите ми ще спят в конюшните, ако съизволите.

Ханджията ги изгледа.

— Не съизволявам, но може и да разреша. Ще искате ли вечеря? Козешкото на шиша го бива.

— Колко е добро ще преценя сам — заяви Хибалд. — Хората ми ще се задоволят с хляб и от мазнината.

Тъй че вечеряха. Бриен също опита от козешкото, след като отиде с ханджията на горния кат, лепна няколко монети в шепата му и стовари вещите си във втората стая, която й показа. Поръча козешко и за сир Крейгтон и сир Илифер, нали бяха споделили пъстървата си с нея. Странстващите рицари и търговецът отмиха месото с ейл, а Бриен изпи чаша козе мляко. Заслуша приказките на масата: надяваше се отчаяно да чуе нещо, което може да й помогне да намери Санса.

— Идвате от Кралски чертог — подхвърли на Хибалд един от местните. — Вярно ли е, че Кралеубиеца е осакатял?

— Съвсем вярно — каза Хибалд. — Загубил си е десницата.

— Аха — допълни сир Крейгтон, — сдъвкало му я едно вълчище, чух, едно от ония чудовища, дето се въдят в Севера. Нищо добро не иде от Севера. Боговете им даже са шантави.

— Не беше вълк — чу се да казва Бриен. — Джайм изгуби ръката си от един наемник, кохориканец.

— Не е лесна работа да се биеш с лявата ръка — отбеляза Лудата мишка.

— Ба — изпръхтя сир Крейгтон Дългия клон. — Че аз се бия еднакво добре и с двете.

— А, не се съмнявам в това. — Сир Шадрич вдигна половницата си за наздраве.

Бриен си припомни битката си с Джайм Ланистър в горите. Единственото, което можеше да прави, бе да държи меча му на разстояние. „Беше отслабнал от пленничеството си и с пранги на китките. Никой рицар в Седемте кралства не би могъл да застане срещу него в пълната му сила и без да му пречат пранги“. Джайм беше извършил много злини, но можеше да се бие. Осакатяването му беше чудовищно жестоко. Едно е да убиеш лъв, съвсем друго — да му отрежеш лапата и да го оставиш сломен и безпомощен.

Изведнъж гостилницата й се стори прекалено шумна, не можеше да издържи и миг повече тук. Измърмори за лека нощ и се качи да си легне. Таванът в стаята й беше нисък: като влезе с горящата свещ в ръка, трябваше да се наведе, за да не си чукне главата. Леглото бе широко колкото да спят шестима. Тя залости вратата и окачи оръжейния си колан на един от пилоните. Ножницата й беше простовата: дърво, увито в напукана кафява кожа, а мечът й беше още по-прост. Беше си го купила в Кралски чертог, да замести оръжието, което Храбрата дружина й бе отнела. „Мечът на Ренли“. Още я болеше, като помислеше, че го е загубила.