Читать «Пир за врани» онлайн - страница 501

Капитанът на „Ловкинята“ беше висок мъж в пушливо на цвят наметало, обшито с ивица червени сатенени пламъци. Докара галерата до тях, вдигна гребла и извика, че се качва на борда. Докато стрелците му с арбалети и лъкометците на Коджа Мо се гледаха напрегнато, той се прехвърли с половин дузина рицари, кимна на Кухуру Мо и поиска да види трюмовете му.

— Моите извинения — каза, след като огледът свърши. — Съжалявам, че честни хора трябва да търпят подобни грубости, но по-добре това, отколкото железните в Староград. Само преди две седмици тия проклети кучи синове плениха в протоците търговски кораб на Тирош. Избили екипажа, облекли дрехите им и си боядисали мустаците и брадите с боите им. Смятали, като влязат през стените, да подпалят пристанището и да отворят някоя порта, докато ние се борим е огъня. Можеше и да стане, но се натъкнаха на „Господарката на кулата“, а старшият им гребец е жена от Тирош. Като видяла всички тия зелени и червени бради, поздравила ги на речта на Тирош, но те не знаели как да отвърнат.

Сам го зяпна стъписано.

— Не може да са мислили да нападнат Староград!

Капитанът на „Ловкинята“ го изгледа странно.

— Това не са обикновени пирати. Железните винаги нападат там, където могат. Удрят внезапно от морето, отвличат злато и жени и се махат, но рядко са били повече от един-два бойни кораба и никога повече от половин дузина. Сега ни нападат стотици техни кораби, тръгват от Щитовите острови и някои скали около Арбор. Взели са Рачешкия залив, Свинския остров и Русалкин палат, а и други свърталища имат — на Конска подкова и Копелешката люлка. Без флотата на лорд Редвин не ни стигат кораби да се счепкаме с тях.

— Но какво прави лорд Хайтауър? — изломоти Сам. — Баща ми винаги казваше, че е богат колкото Ланистърите и може да поведе три пъти повече мечове от всеки знаменосец на Планински рай.

— И повече, ако омете калдъръмите — отвърна капитанът, — но мечовете не стават за нищо пред железните, освен ако мъжете, които ги държат, не знаят да вървят по водата.

— Но Високата кула трябва да направи нещо!

— Как не. Лорд Лейтън се е затворил на върха на кулата си с Лудата дева и рови из книгите със заклинания. Може пък да вдигне някоя армия от дълбините, кой знае. Белор строи галери, Гунтор командва залива, Гарт обучава новобранци, а Хъмфри замина за Лис да купи наемници. Ако можем да измъкнем прилична флота от оная курва сестра му, може да почнем да плащаме на железните с тяхната монета. Дотогава най-доброто, което можем да направим, е да пазим залива и да чакаме кучката кралица в Кралски чертог да остави лорд Пакстър да се развихри.

Горчивината в думите на капитана стъписа Сам толкова, колкото и казаното. „Ако Кралски чертог загуби Староград и Арбор, цялото кралство ще се разпадне“, помисли, докато гледаше отдалечаващата се „Ловкиня“ и сестрите й.

Това го накара да се зачуди дали и Рогов хълм не е в опасност. Земите на Тарли се простираха навътре в сушата сред гъсто залесени хълмове, на сто левги североизточно от Староград, далече от брега. Би трябвало да са извън обхвата на железните, при все че лорд баща му се сражаваше някъде из Речните земи и замъкът бе оставен с лека отбрана. Младия вълк несъмнено си бе помислил, че същото е вярно и за Зимен хребет — до нощта, в която Теон Обърниплаща не бе прехвърлил стените му. Сам не можеше да понесе мисълта, че може да е довел Джили и бебето й чак тук само за да ги вкара във вихъра на войната.