Читать «Пир за врани» онлайн - страница 500

На три пътя видяха техни кораби. Два обаче бяха далече назад и „Канеленият вятър“ им избяга. Третият се появи към залез-слънце и отряза пътя им откъм Шепнещ звук. Щом видяха как греблата разпенват до бяло бронзовите води, Коджа Мо прати на кулите стрелците с лъковете им от златно сърце, които можеха да пратят стрела по-далече и по-точно дори от дорнския тис. Изчака корабът да се доближи на двеста разтега, преди да даде команда да стрелят. Сам също стреля и този път му се стори, че стрелата му стигна до кораба. Един залп стигаше. Дългият кораб възви на юг да търси по-кротка плячка.

Когато навлязоха а Шепнещ звук, се спускаше тъмносин здрач. Джили стоеше на носа с бебето и зяпаше замъка на скалите.

— Три кули — кала й Сам, — седалището на дома Костейн. — Всечен на фона на вечерните звезди, с факлите, мигащи в прозорците, замъкът бе величествена гледка, но той се натъжи, като го видя. Пътуването им беше почти към края си.

— Колко е висок… — промълви Джили.

— Чакай да видиш Високата кула.

Бебето на Дала започна да плаче и Джили му даде да суче. Усмихна се и го погали по меката кафява коса. „Започнала е да го обича също колкото своето, което остави“, осъзна Сам. Дано боговете да бъдеха добри и към двете деца.

Железните бяха проникнали дори в заслонените води на Шепнещ звук. На заранта, когато „Канеленият вятър“ продължи към Староград, видяха трупове, понесени по морето. По някои тела бяха накацали врани, вдигаха се във въздуха и грачеха сърдити, че корабът безпокои гротескно подутите им салове. По бреговете се появиха изгорени поля и опожарени села, плитчините и пясъчните ивици бяха осеяни с корабни останки. Търговски гемии и рибарски лодки бяха най-често, но видяха и изоставени дълги кораби, и останки от два големи дромона. Единият беше изгорял до ватерлинията, а другият имаше голяма зейнала дупка в борда — от вражески таран.

— Битка е имало тука — каза Ксондо. — Неотдавна.

— Кой ще е толкова луд да напада толкова близо до Староград? Ксондо посочи един полузатънал в плитчините дълъг кораб. На кърмата висяха останки от знаме, почерняло и опърпано. Сам никога не беше виждал герба на него: червено око с черна зеница под черна желязна корона, поддържана от две врани.

— Чие знаме е това? Ксондо сви рамене.

Следващият ден беше студен и мъглив. Докато „Канеленият вятър“ пълзеше покрай поредното плячкосано рибарско селце, от мъглата се плъзна бойна галера и бавно загреба към тях. „Ловкиня“ бе името, което носеше, зад статуя на стройна девица, облечена в листа и размахала копие. Миг след това от двете й страни се появиха две по-малки галери, като двойка хрътки, газещи по петите на господарката си. За облекчение на Сам вееха знамето на крал Томен с елена и лъва над стъпаловидната бяла кула на Староград с короната й от пламък.