Читать «Пир за врани» онлайн - страница 484

— Взеха ми дрехите — каза малката кралица, щом останаха сами. — Носех рокля с бяла дантела, с речни перли по корсажа, но септите ме сграбчиха и ме съблякоха до голо. И братовчедките ми. Мега бутна една септа в свещите и робата й се подпали. Но се боя за Ала. Тя пребледня като платно, толкова се уплаши, че не можа дори да се разплаче.

— Горкото дете. — Вериги нямаше, тъй че Церсей седна до нея на сламеника. — Лейди Таена отиде да поговори с нея, да й покаже, че не е забравена.

— Той няма дори да ми разреши да ги видя! — кипна Марджери. — Държи ни отделени една от друга. Допреди вас не ми разрешаваха никакви гости освен септи. Една идва на всеки час и ме пита дали желая да си призная прелюбодеянията. Дори да спя не ме оставят. Будят ме и искат признания. Снощи признах на септа Унела, че искам да й извадя очите.

„Много лошо, че не си го направила — помисли Церсей. — Ослепяването на една нещастна септа щеше да убеди Върховния врабец във вината ти“.

— Братовчедките ти ги разпитват по същия начин.

— Проклети да са! Проклети да са в седемте ада! Ала е нежно и плахо дете, как може да се държат така с нея? А Мега… знам, че се смее като пристанищна курва, но все пак си е малко момиче. Обичам ги всички, и те ме обичат. Ако този врабец си въобразява, че ще ги принуди да излъжат за мен…

— Боя се, че те също са обвинени. И трите.

— Братовчедките ми?! — Марджери пребледня. — Ала и Мега са деца. Ваше величество, това е… това е отвратително. Ще ни изведете ли оттук?

— Де да можех. — Гласът й се изпълни със скръб. — Новите рицари на Негова върховна святост ви пазят. За да ви освободя, ще трябва да пратя Златните плащове и да оскверним с убийства това свято място. — Церсей хвана ръката на Марджери. — Все пак не бездействаме. Събрала съм всички, които сир Озни е изредил като твои любовници. Сигурна съм, че ще свидетелстват пред Негова върховна святост за невинността ти и ще се закълнат пред съда.

— Съд? — Страхът в гласа на момичето беше съвсем неподправен. — Трябва ли да има съд?

— Как иначе ще докажеш невинността си? — Церсей стисна утешително ръката й. — Твое право е да избереш формата на съда, разбира се. Ти си кралицата. Рицарите на Кралската гвардия са се заклели да те защитават.

Марджери веднага разбра.

— Двубой? Но Лорас е ранен, иначе той…

— Той има шестима братя.

Марджери я зяпна, после дръпна ръката си.

— Това шега ли е? Борос е страхливец, Мерин е стар и бавен, вашият брат е сакат, другите двама са в Дорн, а Озмунд е проклето Черно котле. Лорас има двама братя, не шестима. Ако ще има двубой, искам моят защитник да е Гарлан.

— Сир Гарлан не е от Кралската гвардия — отвърна Церсей. — Когато на изпитание е подложена честта на кралицата, законът и обичаят повеляват нейният защитник да е от седмината заклети на краля. Боя се, че Върховният септон ще настоява. — „Ще се погрижа за това“.

Кафявите очи на Марджери се присвиха подозрително.

— Блънт или Трант. Ще трябва да е един от двамата. Това ви харесва, нали? Озни Черно котле ще ги накълца на парчета и двамата.