Читать «Пир за врани» онлайн - страница 483

— Борос Блънт и Мерин Трант. — Лейди Таена се изсмя.

— Да, а сир Мерин напоследък се чувства зле. Напомни ми да му го кажа, като се върнем в замъка.

— Да, мила. — Таена взе ръката й и я целуна. — Моля се никога да не те оскърбя. Ужасна си, когато се разгневиш.

— Всяка майка би направила същото, за да защити децата си — отвърна Церсей. — Кога смяташ да доведеш момчето си в двора? Ръсел се казваше, нали? Може да се обучава с Томен.

— Би било възхитително за момчето, знам… но точно сега нещата са толкова несигурни, реших, че ще е най-добре да изчакам, докато опасността отмине.

— Много скоро ще отмине — увери я Церсей. — Прати вест в Дълга маса и кажи на Ръсел да си приготви най-хубавия жакет и дървения меч. Един нов млад приятел е точно това, което ще помогне на Томен да забрави загубата си, след като хубавата главица на Марджери се търкулне.

Слязоха от носилката под статуята на Белор Блажения. Кралицата остана доволна, като видя, че кокалите и мръсотията са разчистени. Сир Осфрид й беше казал истината: тълпата не беше нито толкова многобройна, нито толкова несдържана като врабците. Стояха на групички и гледаха навъсено към вратите на Великата септа, пред които стояха новаци септони с криваци в ръце. „Без стомана“, отбеляза си Церсей. Беше или много мъдро, или много глупаво, не можа да реши кое от двете.

Никой не се опита да я спре. Щом влязоха през вратите, в Залата на светилниците ги посрещнаха трима рицари, всички облечени в пъстроцветните плащове на Синовете на Воина.

— Тук съм, за да видя снаха си — заяви им Церсей.

— Негова върховна святост ви очаква. Аз съм сир Теодан Верния, бившият Теодан Кладенците. Последвайте ме, ваше величество.

Върховният врабец беше на колене, както винаги. Този път се молеше пред олтара на Бащата. Не прекъсна молитвата си, когато кралицата се приближи, а я накара да изчака, докато свърши. Едва тогава стана и се поклони.

— Ваше величество. Скръбен е този ден.

— Много. Ще позволите ли да поговорим с Марджери и нейните братовчедки? — Реши да се държи кротко и с покорство: с този човек това щеше да подейства най-добре.

— Както желаете. След това елате при мен, чедо. Трябва да се помолим заедно.

Малката кралица беше затворена на върха на една от тънките кули на Великата септа. Килията й беше осем стъпки на дължина и шест на ширина, без никакви мебели освен сламеника и пейката за молитви, кана с вода, копие на „Седемлъчата звезда“ и свещ, на която да чете. Единственият прозорец беше тесен като амбразура.

Марджери беше боса и мръсна. Бе облечена в груба риза. Къдравата й коса беше разчорлена.