Читать «Пир за врани» онлайн - страница 481

— Не трябва да се стига до кръв и съм решена да не го допусна. Ще отида лично в септата на Белор да поговоря с кралица Марджери и Върховния септон. Зная, че Томен обича и двамата и би искал да ги помиря.

— Мир? — Сир Харис отри потта от челото си с кадифения си ръкав. — Стига мирът да е възможен… би било много храбро от ваша страна.

— Някакъв съд все пак ще трябва да има — каза кралицата. — За да отхвърли тези долни клевети и лъжи и да покаже на света, че нашата сладка Марджери е невинна, както бихме искали всички.

— Да — рече лорд Мериуедър. — Но Върховният септон може да поиска да изпита лично кралицата, както Вярата някога е подлагала на изпитание предците ни.

„Надявам се“, помисли кралицата. Такъв съд едва ли щеше да погледне благосклонно на измамни кралици, които си разчекват краката за певци и сквернят свещените ритуали на Девата, за да скрият срама си.

— Важното е да открием истината, сигурна съм, че всички сме съгласни за това — отвърна тя. — А сега, ваши благородия, трябва да ме извините. Трябва да отида да видя краля. Не бива да остава сам в такива времена.

Томен ловеше котенцата. Доркас му беше направила мишле от ивици кожа и го беше вързала на дълга връв в края на стара рибарска пръчка. Котетата обожаваха да го гонят, а момчето обожаваше да го върти по пода, докато те подскачат около него. Като че ли се изненада, когато Церсей го прегърна и го целуна по челото.

— Какво е станало, мамо? Защо плачеш?

„Защото си спасен. Защото нищо лошо няма да те сполети“.

— Грешиш. Един лъв никога не плаче. — По-късно щеше да му каже за Марджери и братовчедките й. — Трябва да подпишеш няколко заповеди.

Заради краля, кралицата бе пропуснала имената в заповедите за арест. Томен ги подписа празни и с радост топна печата в стопения восък, както правеше винаги. След това тя го отпрати с Джослин Суифт.

Сир Осфрид Черно котле пристигна още докато мастилото засъхваше. Церсей сама беше изписала имената: сир Талад Високия, Джалабхар Ксхо, Хамиш Арфиста, Хю Клифтън, Марк Мюлендор, Баярд Норкрос, Ламберт Търнбъри, Хорас Редвин, Хобър Редвин и някой си наглец на име Уат, самоназовал се Синия бард.

— Толкова много. — Сир Осфрид разлисти кралските заповеди предпазливо, все едно че думите бяха хлебарки, плъзнали по хартията. Никой от Черните котлета не можеше да чете.

— Десет. Разполагаш с шест хиляди златни плаща. Достатъчно са за десетима, мисля. Някои по-умни може и да са избягали, ако слуховете са стигнали до ушите им. Ако е така — все едно, бягството им само ще ги изобличи още повече. Сир Талад е малко по-упорит и може да се опита да ви се опълчи, постарайте се да не умре, преди да признае, а другите гледайте да не пострадат. Някои може и да са невинни. — Важно беше да се установи, че близнаците Редвин са лъжливо обвинени. Това щеше да докаже справедливостта на присъдата над останалите.

— Всички ще ги заловим до изгрев слънце, ваше величество. — Сир Осфрид се поколеба. — Пред вратите на септата на Белор се трупа тълпа.

— Каква тълпа? — Всичко непредвидено я караше да настръхне. Помнеше какво бе казал лорд Води за бунтовете. „Не бях помислила как може да реагира простолюдието на това. Марджери е малката им любимка“. — Колко са?