Читать «Пир за врани» онлайн - страница 480

Лицето на Пицел бе придобило цвета на пресечено мляко. „На съветите нещастният стар глупак не може да се изприказва, но сега, когато ми трябват няколко думи от него, загуби дар слово“, помисли кралицата, преди старецът най-сетне да изломоти:

— Не е нужно да се преглеждат… интимните й части. — Гласът му трепереше. — Скръбно ми е да го кажа, но… кралица Марджери не е девствена. Искала ми е да й правя лунен чай, неведнъж.

Ревът, който последва, бе всичко, на което Церсей Ланистър можеше да се надява.

Дори ударите на кралския херолд с жезъла по пода не можаха да приглушат шума. Кралицата го остави да продължи още няколко мига, вкусваше с наслада позора на малката краличка. Щом реши, че е достатъчно, стана и заповяда на златните плащове да разчистят залата. „Марджери Тирел приключи“, помисли с възбуда. Белите й рицари я обкръжиха, щом тръгна към кралската врата зад Железния трон: Борос Блънт, Мерин Трант и Озмунд Черно котле, последните от Кралската гвардия, все още в града.

Лунното момче стоеше до вратата, стиснало в ръка кречеталото си, объркано, с ококорени очи. „Може да е глупак, но носи честно глупостта. Маги Жабата също трябваше да носи шутовския плащ, толкова знаеше за бъдното“. Церсей се помоли в ада дано да пищи старата лъжкиня. С по-младата кралица, чието идване бе предрекла, беше свършено, а щом това пророчество можеше да се провали, значи можеше и останалото. „Никакви златни плащаници, никакъв валонкар, най-сетне се освободих от грачещата ти злост“.

Останките от малкия й съвет я последваха. Харис Суифт изглеждаше зашеметен. Едва се дотътри до вратата и щеше да падне, ако Аурейн Води не го прихвана под мишницата. Дори Ортън Мериуедър изглеждаше притеснен.

— Простолюдието обича малката кралица — рече той. — Това няма да го приемат добре. Боя се от това, което може да последва, ваше величество.

— Лорд Мериуедър е прав — каза Аурейн Води. — С ваше благоволение, ваше величество, ще пусна на вода новите ни дромони. Гледката по Черна вода със знамето на крал Томен, веещо се по мачтите, ще напомни на града кой управлява тук, а и ще ги опази, ако тълпите отново решат да се вдигнат на бунт.

Другото го премълча: излезеха ли на Черна вода, неговите дромони можеха да спрат Мейс Тирел да прехвърли войската си през реката, както Тирион беше спрял Станис. Планински рай не разполагаше с морска сила от тази страна на Вестерос. Разчитаха на флотата на Редвин, която се връщаше от Арбор.

— Разумна мярка — заяви кралицата. — Докато тази буря отшуми, искам корабите ви с екипажи на вода.

Сир Харис Суифт беше толкова пребледнял и потен, че бе готов да припадне.

— Щом вестта стигне до лорд Тирел, гневът му няма да знае граници. Ще има кръв по улиците…

„Рицарят на жълтото пиле — разсъди Церсей. — Би трябвало да си вземете червей за герб, сир. Едно пиле е твърде храбро за вас. Щом Мейс Тирел не се осмели да щурмува дори Бурен край, как си представяте, че ще дръзне да щурмува боговете?“ И щом той спря да дърдори, му каза: