Читать «Пир за врани» онлайн - страница 48

— Обичам ги аз, как не, но трябва и да ям — отвърна сир Илифер.

— Като всички чеда на Майката.

— За Дъскъндейл сме ние — каза твърдо сир Илифер. Един от просещите братя се изплю, а жената простена.

— Лъжерицари сте вие — изръмжа едрият мъж с изсечената звезда на гърдите. Неколцина други надигнаха криваците си.

Босоногият септон ги успокои:

— Не съди, че съдът е за Бащата. Пуснете ги да минат по пътя си в мир. Те също са окаяници като нас, изгубени по земята.

Бриен подкара кобилата към него.

— Сестра ми също е изгубена. Момиче на тринайсет години, с кестенява коса, хубава на вид.

— Всички чеда на Майката са хубави. Девата да пази дано горкото момиче… и вас също, мисля. — Септонът вдигна на рамото си един от оковете на двуколката и започна да тегли. Просещите братя отново подхванаха молитвата. Бриен и двамата странстващи рицари останаха в седлата си, докато процесията бавно премина покрай тях по изровения път към Росби. Песента им полека заглъхваше и най-сетне стихна съвсем.

Сир Крейгтон надигна задник от седлото да се почеше.

— Що за човек би убил един свят септон?

Бриен знаеше що за човек. Край Девичето езеро хората от Храбрата дружина бяха вързали един септон за глезените на един клон и използваха тялото му да се упражняват в стрелба с лък. Зачуди се дали и неговите кости са натоварени на двуколката с всички останали.

— Човек трябва да е много глупав да изнасили мълчалива сестра — говореше сир Крейгтон. — Даже да ме пипне с ръце… казват, че са жени на Странника и женските им части били студени и мокри като лед. — Погледна накриво към Бриен. — Ъъъ… ще прощавате.

Бриен пришпори кобилата си към Дъскъндейл. Сир Илифер я последва, а сир Крейгтон пое тила.

След три часа настигнаха друга група, тътреща се към Дъскъндейл: търговец със слугите му и друг странстващ рицар. Търговецът яздеше пъстросива кобила, а слугите се редуваха да теглят фургона. Четирима се мъчеха в оковете и още двама крачеха до колелетата, но като чуха тропота на коне, се строиха около фургона, стиснали криваци от ясен. Търговецът извади арбалет, а рицарят — меча си.

— Ще прощавате за подозрителността — извика търговецът, — но времената са смутни, а си имам само сир Шадрич да ме пази. Кои сте вие?

— Че как кои — отвърна обиден сир Крейгтон. — Аз съм прочутият сир Крейгтон Дълъг клон, връщам се от битката на Черна вода, а това е приятелят ми, сир Илифер Бедняка.

— Не ви мислим зло — каза Бриен. Търговецът я изгледа подозрително.

— Милейди, вие да си бяхте стояли у дома. Защо сте облекли такова непривично облекло?

— Търся сестра си. — Не посмя да спомене името на Санса при обвинението в кралеубийство. — Тя е знатна девица и красива, със сини очи и кестенява коса. Може би сте я видели, с един едър рицар на четирийсетина години или с пиян шут.