Читать «Пир за врани» онлайн - страница 468

— Което ни връща към петте останали дъщери на Елис и Алис — продължи той. — Най-голямата от тях останала с ужасни белези от същата болест, която убила сестрите й, тъй че станала септа. Друга била изкусена от един наемник. Сир Елис я прокудил и тя станала сестра на мълчанието, след като копелето й умряло като бебе. Третата се омъжила за владетеля на Папс, но се оказала ялова. Четвъртата била на път към Речните земи, за да се омъжи за някой от Бракъните, когато я отвлекли Изгорените. С което останала най-малката, която се омъжила за оземлен рицар, заклет васал на Уейнууд, дала му син, когото нарекла Харолд, и умряла. — Обърна дланта й и нежно целуна китката й. — И тъй, кажи ми, миличко, защо е Хари Наследника?

Очите й се разшириха.

— Той не е наследник на лейди Уейнууд. Той е наследникът на Робърт! Ако Робърт умре…

Петир повдигна вежда.

— Когато Робърт умре. Горкичкият ни храбър Сладък Робин е болно момче, въпрос е само на време. Когато Робърт умре, Хари Наследника става лорд Харолд, Защитник на Долината и Владетел на Орлово гнездо. Знаменосците на Арин никога няма да обикнат мен, нито глупавичкия ни треперещ Робърт, но ще обичат своя Млад сокол… а когато се съберат на сватбата му и ти се появиш с дългата си кестенява коса, загърната в девичия плащ в бяло и сиво, с извезано на гърба вълчище… ами, всеки рицар в Долината ще врече меча си да върнеш рожденото си право. Ето това е подаръкът ми за теб, моя сладка Санса… Хари, Орлово гнездо и Зимен хребет. Заслужава си още една целувка, не мислиш ли?

Бриен

„Лош сън е това“, помисли. Но ако сънуваше, защо болеше толкова?

Дъждът беше спрял, но целият свят беше мокър. Наметалото й тежеше като ризницата. Въжетата, овързали китките й, бяха подгизнали, но това само ги правеше още по-стегнати. Колкото и да въртеше ръце, не можеше да ги измъкне. Не разбираше нито кой я е вързал, нито защо. Опитваше се да попита сенките, ала те не отвръщаха. Навярно не я чуваха. Навярно не бяха истински. Кожата й пареше под пластовете мокра вълна и ръждясалата ризница. Чудеше се дали всичко това не е трескав сън.

Беше на кон — лежеше по корем през задницата му като чувал с овес. Китките и глезените й бяха вързани ведно. Въздухът беше влажен, земята долу — загърната в мъгла. Главата й се поклащаше с всяка стъпка. Чуваше нечии гласове, но можеше да вижда само земята под конските копита. Имаше счупени кости. Лицето й бе подпухнало, едната буза — лепкава от кръв, а всяко подрусване я жегваше болезнено в ръката. Чуваше как Подрик й подвиква сякаш някъде отдалече: