Читать «Пир за врани» онлайн - страница 409

— Знакът с дракона още ли е там? — попита Подрик.

— Не е — отвърна септон Мерибалд. — Когато синът на ковача остарял, един от копелетата на четвъртия Егон вдигнал бунт срещу законородения си брат и си избрал за герб черен дракон. По онова време тези земи били на лорд Дари, а Негово благородие бил до смърт верен на краля. Черният железен дракон го разгневил, тъй че отсякъл пилона и хвърлил железните парчета в реката. След години водата довлякла една от драконовите глави на Тихия остров, била станала червена от ръждата. Ханджията така и не вдигнал нов знак, тъй че хората забравили за дракона и почнали да го наричат Речния хан. По онова време Тризъбеца течал под задната му врата и половината стаи били вдигнати над водата. Разправят, че гостите можели да мятат въдица от прозорците и да ловят пъстърва. Имало салджийски пристан, тъй че пътниците можели да се прехвърлят до градчето на лорд Хароуей и Бели стени.

— Ние оставихме Тризъбеца на юг оттук и яздим все на северозапад… не към реката, а все по-далече от нея.

— Да, милейди — отвърна септонът. — Реката се е преместила. Преди седемдесет години май. Или осемдесет? По времето, когато го държал дядото на Маша Хедъл. Тя ми разказа цялата тая история. Добра жена беше. Маша. Обичаше горчивец и меденки. Когато нямаше стая за мен, ме пускаше да преспя край камината и никога не ме отпращаше без комат хляб, буца сирене и баяти меденки.

— Тя не е ли вече ханджийка? — попита Подрик.

— Не. Обесиха я лъвовете. Чух, че след като си отишли, един от племенниците и се опитал пак да отвори хана, но нали воините направиха пътищата много опасни за простолюдието, нямало много клиентела. Довел и курви, но и това не могло да го спаси. А и някакъв лорд го убил май, както чух.

Сир Хюл каза кисело:

— Не бях и сънувал, че поддържането на хан може да е толкова гибелно.

— Гибелно е да си от простолюдието, докато големите господари си играят играта на тронове — каза септон Мерибалд. — Нали, Куче?

— Джаф! — съгласи се Куче.

— Е, а ханът има ли си някакво име сега? — попита Подрик.

— Простолюдието го нарича Хана на кръстопътя. Старият брат ми каза, че две от племенничките на Маша Хедъл пак го били отворили. — Вдигна тоягата си. — Ако боговете са добри, онзи пушек там, дето се вдига зад обесените, ще да е от комините му.