Читать «Пир за врани» онлайн - страница 405

— На колко си години? — изведнъж попита Церсей.

— На осемдесет и четири, ако съизволи ваше величество.

— С някой по-млад щях да съизволя повече.

Езикът му пробяга по устните.

— Бях само на четиридесет и две, когато ме призова Конклавът. Кает бе на осемдесет, когато го избраха, а Елендор на близо деветдесет. Бремето на поста ги съкруши и двамата умряха година след като ги издигнаха. После дойде Мерион, едва на шейсет и шест, но той умря от простуда на път за Кралски чертог. След това крал Егон помоли Цитаделата да пратят някой по-млад. Той беше първият крал, комуто служих.

„А Томен ще е последният“.

— Трябва ми отвара. Нещо, което да ми помогне да спя.

— Чаша вино преди лягане често…

— Пия вино, безмозъчен идиот такъв. Искам нещо по-силно. Нещо, което да ми попречи да сънувам.

— Вие… Ваше величество не иска да сънува?

— Какво казах току-що? И ушите ли са ти отслабнали като кура? Можеш ли да ми направиш такава отвара, или трябва да заповядам на лорд Кибърн да поправи поредния ти провал?

— Не. Не е нужно да въвличате този… да въвличате Кибърн. Сън без сънища. Ще получите отварата.

— Добре. Можеш да си вървиш. — Но щом се обърна към вратата, тя го повика отново. — Още нещо. Какво учи Цитаделата за пророчествата? Може ли бъдното, да се предрече?

Старецът се поколеба. Едната сбръчкана ръка заопипва слепешката по гърдите му, сякаш за да подръпне липсващата брада.

— Може ли бъдното да се предрече? — повтори замислено. — Навярно. В старите книги съществуват определени заклинания… но ваше величество би могла да попита „Трябва ли бъдещето да се предрича?“ А на това съм длъжен да отговоря: Не. Някои врати е по-добре да си останат затворени.

— Гледай да затвориш моята на излизане. — Трябваше да се досети, че ще й даде отговор, безполезен като него самия.

На заранта закуси с Томен. Момчето изглеждаше доста примирено — явно камшиците, изядени от Пейт, си бяха свършили работата. Ядоха пържени яйца, пържени хлебчета, бекон и кървавочервени портокали, дошли наскоро с кораб от Дорн. Синът й беше с котенцата си. Докато ги гледаше как се боричкат в краката му, Церсей се почувства малко по-добре. „Косъм няма да падне от главата на Томен, докато съм жива“. Готова беше да избие половината лордове във Веетерос и цялото простолюдие, ако се наложеше, само да го опази.

— Иди с Джослин — каза на момчето, щом се нахраниха. После повика Кибърн.

— Лейди Фалайс още ли е жива?

— Жива е, да. Може би не съвсем… във форма.

— Разбирам. — Церсей помисли за миг. — Този Брон… не мога да твърдя, че ми допада особено мисълта, че имаме враг толкова близо. Силата му произтича изцяло от Лолис. Ако можехме да извадим по-голямата й сестра…