Читать «Пир за врани» онлайн - страница 402

„Да. Но не толкова тъмна като в Девичи свод. Или на Драконов камък, където Лорас Тирел лежи изгорен и кървящ, или долу в черните килии под замъка“. Кралицата не разбра защо й хрумна това. Беше решила да не мисли повече за Фалайс. „Двубой. Фалайс е трябвало да помисли, преди да се омъжи за такъв глупак“. Новината от Стоукуорт беше, че лейди Танда е умряла от треска. Лолис Малоумната беше обявена за лейди Стоукуорт, със сир Брон за неин лорд. „Танда е мъртва, а Джилс умира. Добре е, че си имаме Лунното момче, иначе дворът съвсем щеше да опустее откъм глупаци“. Кралицата отпусна глава на възглавницата и се усмихна. „Когато я целунах по бузата, вкусих солта на сълзите й“.

Сънува стар сън, за три момичета в кафяви наметала, старица с провиснала гуша и шатра, която миришеше на смърт.

Шатрата на вещицата беше тъмна, с висок островърх покрив. Тя не искаше да влезе, както не беше искала и тогава, на десет, но другите момичета я гледаха, тъй че не можеше да се върне. Бяха три в съня й, както бяха на живо. Дебелата Джейни Фарман най-отзад, както винаги. Цяло чудо беше, че е дошла чак дотук. Мелара Хедърспун беше по-храбра, по-голяма и хубава, макар и с лунички. Загърнати в груботъканите наметала и с качулки на главите, трите се бяха измъкнали от леглата и прекосиха турнирния терен, за да потърсят магьосницата. Мелара бе подслушала слугинчетата да си шепнат, че можела да прокълне човек или да го накара да се влюби, да призове демони и да предскаже бъдеще.

В живота момичетата бяха останали без дъх и замаяни, шепнеха си по пътя колкото уплашени, толкова и възбудени. В съня беше друго. В съня павилионите бяха загърнати в сенки, а рицарите и слугите, които подминаваха, бяха като от мъгла. Момичетата дълго се лутаха, докато намерят шатрата на вещицата. Когато най-сетне успяха, всички факли бяха догорели и гаснеха. Церсей ги гледаше как са се свили една до друга и си шепнат. „Върнете се — помъчи се да им каже в съня. — Махнете се оттам. Там няма нищо за вас“. Но колкото и да отваряше устата си, думите не излизаха.

Дъщерята на лорд Тивин първа пристъпи през процепа, Мелара бе по петите й. Джейни Фарман влезе последна и се опитваше да се крие зад тях, както правеше винаги.

Вътрешността на шатрата бе изпълнена с миризми. Канела и мускатов орех. Пипер, червен, бял и черен. Бадемово мляко и лук. Чесън и киселец, и скъп шафран, и други, още по-редки подправки. Единствената светлина идваше от железен мангал с форма на глава на базилиск — смътна зелена светлина, от която стените на шатрата изглеждаха студени, мъртви и гнили. Дали и в живота беше така? Церсей като че ли не помнеше.

В съня й магьосницата спеше, както беше спала в живота. „Оставете я — искаше й се да им извика. — Малки глупачки такива, никога не будете спяща магьосница“. Но лишена от език, можеше само да гледа как момичето свали наметалото си, изрита леглото на вещицата и каза:

— Събуди се, искаме да ни кажеш бъдещето.

Когато Маги Жабата отвори очи, Джейни Фарман писна уплашено, излетя от шатрата и хукна презглава в тъмната нощ. Пълничката, глупава и страхлива Джейни с месестото лице, която се плашеше от всяка сянка. „Но беше най-мъдрата“. Джейни си живееше и до днес на Белия остров. Беше се омъжила за един от знаменосците на лорд брат си и му народи цяла дузина деца.