Читать «Пир за врани» онлайн - страница 401

— Лорд Джилс има тази кашлица от години и тя така и не го уби досега. Кашляше си през половината управление на Робърт и през цялото на Джофри. Ако умира сега, може да е само защото някой иска да умре.

Великият майстер Пицел примига невярващо.

— Ваше величество? К-кой би искал лорд Джилс да умре?

— Наследникът му вероятно. — „Или малката кралица“. — Жена, която е презрял някога. — „Марджери и Мейс, и Кралицата на тръните, защо не? Джилс стои на пътя им“. — Някой стар враг. Или нов. Вие.

Старецът пребледня.

— Ваше величество се шегува. Аз… аз давах очистително на негово благородие, пусках му кръв, слагах му лапи и му давах запарки… инхалациите му носят малко облекчение, а отварата от сладък сън помага срещу тежките пристъпи на кашлицата, но се боя, че вече изхвърля парчета от белия си дроб с кръвта.

— Както и да е. Ще се върнете при лорд Джилс и ще го уведомите, че няма разрешението ми да умре.

— Както благоволи ваше величество. — Пицел се поклони сковано.

Имаше още, и още, и още, всеки молител бе по-досаден от предишния. А вечерта, когато и последният най-сетне си отиде, докато вечеряше със сина си, Церсей каза:

— Томен, когато си казваш молитвите преди лягане, кажи на Майката и на Бащата, че си благодарен, че още си дете. Да си крал е тежка работа. Уверявам те, няма да ти хареса. Кълват те като ято освирепели врани. Всяка иска да откъсне парче от плътта ти.

— Да, мамо — тъжно отвърна Томен. Малката кралица му бе казала за сир Лорас. Сир Озмунд беше уведомил Церсей, че момчето е плакало. „Още е малък. Докато порасте до годините на Джоф, ще е забравил как изглеждаше Лорас“. — Но не бих имал нищо против да ме кълват — продължи синът й. — Трябва всеки ден да съм на аудиенциите, да слушам. Марджери казва…

— … твърде много — сопна се Церсей. — За половин грош бих откъснала с радост езика й.

— Не! — изведнъж извика Томен и кръглото му личице почервеня. — Остави езика й на мира. Не я докосвай. Аз съм кралят, не ти.

Тя го зяпна невярващо.

— Какво каза?

— Аз съм кралят. Аз ще казвам на кого да се отреже езикът, не ти. Няма да ти позволя да нараниш Марджери. Няма! Забранявам.

Церсей го хвана за ухото и го повлече — той скимтеше — към вратата, където намери стоящия на пост сир Борос Блънт.

— Сир Борос, негово величество се е самозабравил. Придружете го учтиво до спалнята му и доведете Пейт. Искам този път Томен лично да набие момчето с камшика. Ще го бие, докато задникът му не закърви. Ако негово величество откаже или възрази дори с една дума, повикайте Кибърн и му кажете да отреже езика на Пейт, та негово величество да научи цената на безочливостта.

— Както заповядате — изпухтя сир Борос и притеснено погледна малкия крал. — Ваше величество, моля, елате с мен.

Щом нощта се спусна над Червената цитадела, Джослин напали огъня в камината на кралицата, а Доркас запали свещите покрай спалното ложе. Церсей отвори прозореца за глътка чист въздух и видя, че дъждовните облаци са се върнали и са затулили звездите.

— Каква тъмна нощ, ваше величество — промърмори зад нея Доркас.