Читать «Пир за врани» онлайн - страница 391

— Много мило от нейна страна — отрони Сам.

— И аз отначало се плашех от нея — отвърна Джили. — Беше толкова черна, а зъбите й толкова големи и бели, че се боях да не е някакъв звяр или чудовище, но не е. Добра е. Харесва ми.

— Знам.

През повечето й живот единственият мъж, когото бе познавала, беше ужасяващият Крастър. Останалото от света й беше женско. „Мъжете я плашат, но жените — не“. Това можеше да го разбере. В Черен хълм той също бе предпочитал компанията на момичета. Сестрите му бяха добри с него и макар другите момичета понякога да му се подиграваха, жестоките думи се преглъщаха по-лесно от пердаха, който получаваше от другите момчета в замъка. Дори сега, на кораба, Сам се чувстваше по-удобно с Коджа Мо, отколкото с баща й, макар че това можеше да е защото тя говореше Общата реч, а той — не.

— И теб те харесвам, Сам — прошепна Джили. — И това питие ми харесва. Вкусът му е като огън.

„Да. Питие за дракони“. Чашите им бяха празни, затова той отиде до бурето и ги напълни. Слънцето бе слязло ниско на запад, издуто три пъти повече от обичайната си големина. Ръждивата му светлина правеше лицето на Джили зачервено и пламнало. Пиха по чаша за Коджа Мо, още по една за момчето на Дала и друга за момчето на Джили на Вала. После не им остана нищо, освен да пийнат по две за Емон от дома Таргариен.

— Дано Бащата го съди справедливо. — Сам подсмръкна.

Когато свършиха и с майстер Емон, слънцето вече почти беше залязло. Само една дълга тънка червена резка още светеше на хоризонта, като рана от сеч през небето. Джили каза, че от пиенето корабът й се върти, тъй че Сам й помогна да слезе по стълбата до женския отсек при корабния нос.

Точно до вратата на каютата беше окачен фенер и той си чукна главата на влизане.

— Оу — каза Сам, а Джили:

— Удари ли се? Я да видя.

Наведе се…

… и го целуна по устата.

Без да го иска, Сам отвърна на целувката й. „Казах думите“, помисли си той, но ръцете й ровеха в черните му дрехи, дърпаха връзките на бричовете му. Той се откъсна от целувката, колкото да каже: „Не можем“, но Джили отвърна: „Можем“ и покри отново устата му със своята. „Канеленият вятър“ се въртеше около тях и той усети вкуса на рома на езика на Джили, а после гърдите й бяха голи и Сам ги докосваше. „Казах думите“, отново си помисли, но едното й зърно се провря между устните му. Беше розово и твърдо, а когато го смукна, млякото й напълни устата му, смеси се с вкуса на рома и той никога в живота си не беше вкусвал нещо толкова чудесно, сладко и хубаво. „Ако направя това, няма да съм с нищо по-добър от Дареон“, помисли Сам, но беше твърде хубаво, за да спре. И членът му изведнъж се показа навън, щръкна от бричовете му като дебела червена мачта. Толкова глупаво изглеждаше да стои така, че можеше да се разсмее, но Джили го бутна върху нара си, надигна полите си около бедрата и с тих стон се сниши върху него. А това беше още по-хубаво и от зърната й. „Колко е мокра — помисли задъхан, — изобщо не знаех, че жените са толкова мокри там отдолу“.

— Вече съм твоя жена — прошепна тя, докато се хлъзгаше нагоре и надолу върху него. А Сам изпъшка и помисли: „Не, не, не можеш да си моя жена, аз казах думите, казах думите“. Но единственото, което успя да каже, беше: