Читать «Пир за врани» онлайн - страница 385

— Тази нощ луната ще е черна — напомни му тя.

— Ами отивай да се молиш. — Бруско избута ботушите настрана и изсипа монетите да ги преброи. — Валар дохерис.

„Валар моргулис“, помисли Аря.

Мъгла я обгърна отвсякъде, щом закрачи по улиците на Браавос. Малко трепереше, когато бутна вратата от язово дърво и влезе в Къщата на Черното и Бялото. Тази вечер горяха само няколко свещи, мигаха като паднали звезди. Всички богове бяха като странници в тъмното.

Слезе в подземията, развърза наметалото на Кет, смъкна кафявата, цялата в рибешки люспи риза на Кет, изрита в ъгъла оклепаните със сол обуща на Кет, свлече долните дрехи на Кет и се окъпа в лимонена вода да отмие самата миризма на Котката от каналите. Когато стана от коритото, в сапунена пяна, изтъркана до розово и с полепнала по бузите кафява коса, Кет вече я нямаше. Облече чисти роби, обу меки платнени чехли и застъпва тихичко към кухнята да помоли Умма за малко храна. Жреците и послушниците вече се бяха нахранили, но готвачката й беше запазила парче хубава пържена треска и малко настъргана жълта ряпа. Тя ги изгълта, изми си чинията, а после отиде да помогне на бездомничето с правенето на отварите.

Работата й беше най-вече да носи това-онова, да се катери по стълбите и да търси билките и листата, които трябваха на бездомничето.

— Сладкият сън е най-нежната от отровите — каза й бездомничето, докато стриваше една от тях с чукалото в хаванчето. — Няколко зрънца забавят разтуптяно сърце и карат човек да се чувства спокоен и силен. Една щипка ще ти даде дълбок нощен сън без кошмари. Три щипки ще направят този сън да не свърши. Вкусът е много сладък, затова най-добре се използва в сладкиши и вино, подсладено с мед. Виж, сладостта може да се помирише. — Даде й да смръкне, а после я прати по стълбите да намери една червена стъкленица. — Тази отрова е по-жестока, но без вкус и мирис, затова се скрива по-лесно. Сълзите на Лис я наричат. Разтворена във вино или вода разяжда червата и корема на човек и убива като болест. Помириши. — Аря подуши и не усети нищо. Бездомничето остави Сълзите настрана и отвори каменен съд с дебели стени. — Тази паста е подправена с кръв на базилиск. Придава апетитен мирис на печеното месо, но изядеш ли го, причинява ужасна лудост, на хора и на животни. Мишка лъв ще нападне, щом вкуси кръв на базилиск.

Аря прехапа устна.

— На кучета ще подейства ли?

— На всяко животно с топла кръв. — Бездомничето я зашлеви. Тя вдигна ръка към страната си, по-скоро изненадана, отколкото защото я заболя.

— Защо ме удари?

— Аря от дома Старк е тази, дето си хапе устната, когато мисли. Ти Аря от дома Старк ли си?

— Аз съм никоя. — Беше се ядосала. — А ти коя си?

Не очакваше бездомничето да отвърне, ала тя го направи.

— Родих се единственото дете на един древен дом, наследничка на благородния ми баща. Майка ми умряла, нямам спомен за нея. Когато станах на шест, татко се ожени пак. Новата му жена се държеше добре с мен, докато не роди своя дъщеря. Тогава й се прииска да умра, за да може нейната кръв да наследи богатството на баща ми. Трябваше да потърси благоволението на Многоликия бог, но не можеше да понесе жертвата, която щеше да й поиска. Затова реши да ме отрови сама. Отровата ме направи такава, каквато ме виждаш сега, но не умрях. Когато лечителите от Къщата на Червените ръце казаха на баща ми какво е направила, той дойде тук и направи жертва, предложи цялото си богатство и мен. Онзи с Многото лица чу молитвата. Доведоха ме да служа в храма, а жената на баща ми получи дара Му.