Читать «Пир за врани» онлайн - страница 383

— Куенс най-после хвана Алакво да спи със Слои. Сбиха се с глумски мечове и двамата ни оставиха. Тая нощ май ще сме само петима пияни гребци.

— Бройката с гребците ще гледаме да я покрием с пиянството — заяви Мирмело. — Аз поне вече ставам за тая работа.

— Малкия Нарбо иска да стане гребец — каза им Кет. — Ако го вземете, ставате шестима.

— Ти по-добре иди при Мери — отвърна й Джос. — Знаеш колко се вкисва, като остане без стридите си.

Но когато се шмугна в бардака, Кет завари Мери да седи в гостната, стиснала очи и заслушана в свирнята на Дареон с лютнята. Ина също беше там, заплиташе хубавата златна коса на Лана. „Пак глупава любовна песен“. Лана винаги молеше певеца да й свири глупава любовна песен. Беше най-младата от курвите, само на четиринайсет. Мери искаше за нея тройно повече, отколкото за другите момичета.

Ядоса се, като видя Дареон. Въртеше нагло очи към Лана, докато пръстите му шареха по струните на лютнята. Курвите го наричаха Черния певец, но в него вече едва ли имаше нещо черно. С парите, които му носеше пеенето, враната се беше превърнала в паун. Днес се беше натруфил в плюшено пурпурно наметало, обшито с катерича кожа, риза на бели и люлякови ивици и пъстри бричове като на градски катил, но и копринено наметало си имаше, и друго, от тъмночервено кадифе, обшито със златоткан плат. Единственото черно по него бяха ботушите. Кет го беше чувала да казва на Лана, че всичко друго черно го хвърлил в един канал. „Писна ми от черното“, беше казал.

„Той е мъж на Нощния страж“, помисли тя, докато Дареон пееше за някаква глупава дама, която се хвърлила от една глупава кула, защото умрял глупавият й принц. „Дамата е трябвало да убие онези, които са го убили. А певецът трябва да е на Вала“. Когато Дареон се появи в Щастлив пристан, Аря за малко не го помоли да я отведе със себе си на Източен страж, но го чу да казва на Бетани, че никога няма да се върне.

— Корави легла, солена треска и безкрайни стражи, това е Валът — беше казал. — Пък и в Източен страж няма такива красавици като тебе. Как изобщо мога да те оставя? — Същото го беше казал и на Лана, чула беше Кет, и на една от другите курви при „Котетата“, че даже и на Славейчето в нощта, когато свири в Къщата на седемте лампи.

„Жалко, че не бях тук в нощта, когато дебелият го е ударил“. Курвите на Мери още се смееха за това. Ина разправяше, че дебелото момче се изчервявало всеки път, щом го докоснела, но когато почнала белята, се наложило Мери да заповяда да го измъкнат навън и да го хвърлят в канала.

Кет тъкмо мислеше за дебелото момче и как го беше спасила от Теро и Орбело, когато до нея се появи Моряшката жена.

— Хубава песен пее — тихо промълви тя на Общата реч на Вестерос. — Боговете го обичат, за да му дадат такъв глас, а и толкова красиво лице.

„Красив е на лице и е мръсен на сърце“, помисли Аря, ала не го каза. Дареон веднъж се беше оженил за Моряшката жена — тя лягаше само с мъже, които се оженят за нея. В Щастлив пристан понякога имаше три-четири сватби за една нощ. Често ритуалите ги извършваше ухиленият и вечно пиян червен жрец Езелино. Иначе го правеше Юстас, някогашен септон от Септата-отвъд-морето. А ако нито жрецът, нито септонът не се окажеха подръка, една от курвите изтичваше до Кораба и довеждаше някой глумец. Мери все твърдеше, че глумците били по-добри жреци от истинските, особено Мирмело.