Читать «Пир за врани» онлайн - страница 382

— Каза: „Ще взема три сърцевидни миди“ и „Имаш ли някакъв пикантен сос, мъничко?“

— А ти какво й рече?

— Рекох й: „Не, милейди“ и „Не ме наричай мъничко. Казвам се Кет“. Трябва да взимам сос. Беко предлага сос и продава три пъти повече стриди от Бруско.

Каза за Черната перла и на милия човек.

— Истинското й име е Белегере Одерис — каза му. Беше едно от трите нови неща, които бе научила.

— Така е — отвърна тихо жрецът. — Майка й беше Белонара, но първата Черна перла също е била Белегере.

Кет обаче знаеше, че на мъжете от „Наглата маймунка“ хич няма да им пука какво е било името на майката на куртизанката. Тъй че ги попита за вести от Седемте кралства и за войната.

— Война ли? — изсмя се един. — Каква война? Никаква война няма.

— В Гларуса няма — рече друг. — Нито в Долината. Малкото лордче ни опази от нея, както и майка му преди.

„Както и майка му преди“. Владетелката на Долината беше сестра на майка й.

— Лейди Лиза да не е…

— … умряла? — довърши вместо нея луничавото момче, чиято глава беше пълна с куртизанки. — Да. Уби я личният й певец.

— О!

„Въобще не ме интересува. Кет от каналите никога не е имала леля. Никога“. Подкара количката и колелото заподскача по калдъръма.

— Стриди, раци и миди — викаше. — Стриди, раци и миди. Повечето раци продаде на хамалите, които разтоварваха голямата гемия с вино от Арбор, а другите на мъжете, дето поправяха мирската търговска галера, разбита от бурите.

По-надолу по кейовете се натъкна на Таганаро, опрял гръб на един пилон до Касо, Краля на тюлените. Той си купи няколко миди, а Касо изджавка и се остави да му стисне плавника.

— Идваш да работиш при мен, Кет — подкани я Таганаро, докато изсмукваше мидите от черупките. Търсеше си нов ортак, откакто Пияната дъщеря намушка с ножа си ръката на Малкия Нарбо. — Давам ти повече от Бруско, а и няма да миришеш като риба.

— Касо ми харесва миризмата — отвърна тя. Кралят на тюлените джафна, като в съгласие. — Ръката на Нарбо не е ли по-добре?

— Три пръста не се свиват — оплака се Таганаро, докато нагъваше мидите. — Каква полза от джебчия, като не може да си свива пръстите? Нарбо беше добър с джобовете. Не толкова с курвите.

— Мери казва същото. — Кет се натъжи. Малкия Нарбо й харесваше, нищо, че беше крадец. — Какво ще прави?

— Щял да хване греблото, вика. Смята, че два пръста ще стигат за това, а Морският господар винаги търси гребци. Викам му: „Нарбо, недей. Онова море е по-студено от девица и по-жестоко от курва. По-добре си отрежи ръката и проси“. Касо знае, че съм прав. Нали, Касо?

Тюленът изджафка и Кет се усмихна. Хвърли му една мида, преди да си тръгне.

Денят беше почти на свършване. Кет стигна до Щастливия пристан, от другата страна на уличката, където бе закотвен Корабът. Някои от глумците седяха горе на мостика, подаваха си мях вино от ръка на ръка, но като видяха количката на Кет, слязоха да си вземат стриди. Тя ги попита как им е тръгнало със „Седемте пияни гребци“. Джос Намръщения поклати глава.