Читать «Пир за врани» онлайн - страница 380

— Миди, раци, стриди — викаше момичето и буташе количката си покрай кейовете. — Рапани, омари, скариди. — По петите й, привлечена от гласа й, се помъкваше мръсна оранжева котка. По-нататък се появяваше втора — тъжно проскубано сиво същество с увиснала опашка. Котките обичаха миризмата на Кет. В някои дни след нея се проточваше цяла дузина, до залез-слънце. От време на време момичето им хвърляше по някоя стрида и гледаше да види коя ще я отмъкне и ще се изниже. Най-големите котараци рядко печелеха, беше забелязала; най-често наградата се падаше на някое по-дребно, по-бързо животно, слабо, зло и гладно. „Като мен“, казваше си. Любимецът й беше един стар проскубан котарак със сдъвкано ухо, който й напомняше за друга една котка, която беше гонила около Червената цитадела. „Не, онова беше друго момиче, не съм аз“.

Два от корабите, които вчера бяха тук, ги нямаше, забеляза Кет. Затова пък на кейовете имаше нови пет: малка търговска гемия, наречена „Наглата маймунка“, огромен китоловен кораб от Ибен, който вонеше на катран, кръв и китова мас, два разнебитени съда от Пентос и една дълга зелена галера от Стар Волантис. Кет спираше под всеки мостик и викаше високо: „Миди, раци, стриди“, веднъж на търговския говор и още веднъж — на Общата реч на Вестерос. Един на китоловеца я изруга толкова гръмко, че подплаши котките, а един от пентошките гребци я попита колко иска за мидата между краката си, но при другите кораби извади повече късмет. Моряк от зелената галера изгълта шепа стриди и й разказа как капитана им го убили лисенски пирати, като се опитали да вземат кораба им на абордаж при Каменните стъпала.

— Саан беше, кучият му син, със „Сина на старицата“ и големия му „Валириан“. Размина ни се, ама за малко.

„Наглата маймунка“ се оказа от Града на гларуса, с екипаж от Вестерос, и се зарадваха, че ще могат да си поговорят с някого на Общата реч. Един попита как момиче от Кралски чертог се е докарало да продава миди по пристаните на Браавос, тъй че й се наложи да си разкаже версията.

— Тук ще сме четири дни и четири дълги нощи — рече друг. — Къде може да си намери малко забавление човек?

— Глумците в „Кораба“ дават „Седем пияни гребци“ — каза им Кет, — а в „Мръсното мазе“ при портите на Удавения град има боеве на змиорки. Или пък ако искате, можете да идете до Лунното езеро, там катилите се дуелират нощем.

— Това добре — отвърна друг моряк, — но нашият Уат всъщност иска жена.

— Най-добрите курви са на Щастливия пристан, където е вързан Корабът на глумците. — Показа им посоката. Някои пристанищни курви бяха зли, а дошлите за първи път по море така и не знаеха кои са, та да се пазят. Най-лоша беше С’врони. Всички разправяха, че била ограбила и убила много мъже — после бутала труповете им в каналите, за храна на змиорките. Пияната Дъщеря беше мила, докато е трезвена, но не и след като удари повече вино. А Краставата Джейни всъщност беше мъж. — Питайте за Мери. Истинското й име е Мералин, но всички й викат Мери. — Мери купуваше дузина стриди всеки път, щом Кет минеше край бардака, и си ги делеше с другите момичета. Всички казваха, че има добро сърце. „И най-големите цици в цял Браавос“, обичаше да се хвали самата Мери.